— Диана Любомирова — усмихнах се с онази безупречно любезна усмивка, с която регистраторка в поликлиника обяснява, че часове за кардиолог няма и няма да има поне до края на света. — В апартамента живеят хора. Свястно семейство. Оставили са депозит и са платили наема за месец напред.
Точно тогава в разговора се намеси нашата „кротка овчица“.
— Еленче, вие сте разумна жена, все ще измислите нещо — измърка Зорница Калинова, докато наместваше на врата си евтина имитация на марков шал. — Аз ще ви пазя жилището като писано яйце. При мен енергията е лека, след мен имотите направо поскъпват! Ще го направя уютно, ще сложа мои перденца, ще изчистя аурата от чужди хора. Може да се каже, че ви правя услуга. А и апартаментът така или иначе си стои, хляб не иска!
— Зорница — скръстих ръце пред гърдите си и усетих как в мен се надига един весел, леден сарказъм. — Грешите. Аурата, за съжаление, не плаща щетите, ако се наводнят съседите отдолу, нито ремонтира повредена техника. Имотът иска хляб, и то доста. Чували ли сте за амортизация на жилищния фонд? Всеки човек, дори с най-ефирната енергия на света, чисто физически износва мястото, в което живее. Пералнята има ресурс приблизително хиляда изпирания. Смесителят в кухнята е проектиран за около петдесет хиляди завъртания на ръкохватката. Хладилникът, матракът, пантите на шкафовете — всичко това има срок на употреба, който намалява с всеки изминал ден. Когато давам жилището под наем срещу пари, включвам това износване в цената. Ако ви пусна безплатно, значи аз лично трябва да платя от джоба си вашите хиляди пранета и изтъркването на моя ламинат.
Зорница примигна с боядисаните си мигли, като човек, който отчаяно се опитва да смели нещо прекалено твърдо за него. Свекърва ми пък стана аленочервена — явно беше дълбоко възмутена, че грандиозният ѝ замисъл се разбива в някаква си битова аритметика.
— Безсърдечна търгашка такава! — изписка Диана Любомирова и театрално се хвана за гърдите някъде около яката на блузата. — Вместо душа имаш касов апарат! На роднините си броиш циклите на пералнята?! Стисната дребна душица! От собствена кръв ли ще печелиш?
Тя се наду и почервеня още повече, като прегрял бойлер, на който предпазният клапан е изхвърчал.
В коридора се настани такава тишина, че можеше да се чуе телевизорът на съседите отгоре. Да гледам как хората доброволно влизат в капана на собствената си наглост беше едно от тайните ми удоволствия.
— Значи така — Диана Любомирова мина в настъпление, след като разбра, че номерът със съжалението не минава. — Аз вече съм решила всичко. Обадих се и на леля Радка Живкова на село, зарадвах я, че Зорница е уредена. Тя ще живее там.