И, между другото, дори той дрънчи при всяко ритване. Лек път към санаториума „При мама“.
Щом вратата след него се хлопна така, че стъклата потрепериха, жилището потъна в някаква странна, почти подозрителна тишина. Отидох до кухнята да извадя сок от хладилника. Максим Тодоров седеше на масата и разсеяно чоплеше мушамата с пръст, сякаш там беше написан отговорът на всички въпроси.
— Мамо… ако аз вдигам много шум, татко вече всеки път ли ще си тръгва? — попита синът ми, но не гледаше към мен, а някъде нагоре, към тавана.
Точно тогава цялата ми язвителност заседна за миг в гърлото като буца. Шегите свършиха. Едно е да спориш с пораснал мъж за елементарното право да си поемеш въздух, съвсем друго — да видиш как собственото ти дете започва да се наглася според удобството на баща си. Приближих се, прегърнах го през раменете и казах ясно, без нито капка колебание:
— Татко не си тръгна, защото ти си шумен. Тръгна си, защото е забравил как се държи възрастен човек. А с това ще се справим.
Същата вечер поръчахме пица. Не висях край печката, за да приготвям някакво сложно месо „по френски“. Не гладих ризи за следващия ден и не слушах недоволното мърморене от дивана как в тази къща човек изобщо не можел да си почине след работа. Вместо това довърших спокойно поръчката си на лаптопа, видях превода по картата и изведнъж осъзнах нещо почти парадоксално: без мъжкото присъствие, което непрекъснато изисква обслужване, у дома се дишаше по-леко. От конструкцията на нашето ежедневие уж беше извадена важна част, а тя внезапно започна да стои по-стабилно.
Междувременно „експедицията до Марс без скафандър“, известна още като Димитър Цветанов, успешно беше достигнала крайната си точка.
Снежана Маришкиа, скъпата ми свекърва, не беше повикала Димитър Цветанов при себе си от сляпа майчина жалост. Тя беше жена с удивително практичен ум. Щом синът ѝ се е скарал с жена си и временно е „освободен от семейни задължения“, значи може да бъде употребен по предназначение. Капанът на Снежана Маришкиа щракна със съдбовната неизбежност на гилотина още на следващата сутрин.