— Стегнах си сака. Ще поживея при майка ми. Омръзна ми от този катун — отсече Димитър Цветанов, без дори да хвърли поглед към Йоана Старозагорскиа и Максим Тодоров, застинали в коридора.
Децата стояха с раници на гърба, току-що прибрали се от училище. За пръв път в живота си чуха баща им да говори за тях не като за свои деца, а като за пречка пред личното му спокойствие. Думата „катун“ остана да виси в антрето — тежка, куха и лепкава, сякаш някой беше разлял сироп върху линолеума.
Димитър Цветанов се беше изправил насред коридора и държеше до крака си огромен спортен сак. Изглеждаше така, все едно не багаж е сложил там, а собствената си удушена съвест.
Истината беше, че през последните месеци умората на съпруга ми се проявяваше много избирателно. За да превърне дивана в провиснал хамак, сили винаги намираше. За безкрайно превъртане на новините в телефона — също.
Ако трябваше с пяна на уста да спори в интернет с някакъв непознат колега за бъдещето на световната икономика, енергията му избухваше като фонтан. Но щом Максим Тодоров го помолеше да провери задача за скоростта на два влака или Йоана Старозагорскиа поискаше да му разкаже как е минал танцовият ѝ кръжок, при нашия „изхранващ семейството“ внезапно настъпваше пълно енергийно затъмнение. Той носеше умората си като царска корона и очакваше всички да се отдръпват пред него, да говорят на пръсти и вечерята да бъде сервирана точно навреме.
— Много приятно, Ваше Величество — казах спокойно и скръстих ръце пред гърдите си. Нямах никакво намерение да правя сцени. — Само не забравяй перфоратора.
Димитър Цветанов примигна. Очевидно беше очаквал да се хвърля на врата му, да му дърпам сака от ръцете и да се закълна, че от този момент децата ще ходят по конец, а аз никога повече няма да го моля да изхвърли боклука.
— Вече са големи — подхвърли той, докато навличаше якето си и сам оправдаваше бягството си. — Няма да им стане нищо, ако поседят няколко дни без баща си. Аз не съм от желязо.
— Разбира се, че не си — кимнах. — Железен у нас е само старият системен блок под масата.