почти незабележимо включи диктофона на телефона си, оставен върху полицата между книгите.
Първите минути преминаха привидно спокойно. Нели Димитрова сипваше чай, подхващаше разговор за времето, въздишаше колко важно било човек да прощава на най-близките си. Йоана седеше на дивана със сведени очи и нервно разровяше парчето торта с малката лъжичка. Елена не се заблуждаваше нито за миг. Тя просто чакаше кога ще падне любезната маска.
— Разбери ме, Елена — гласът на свекърва ѝ изведнъж стана мек, почти мазен. — Ние сме едно семейство. Трябва да си благодарна, че те приехме. Иван можеше да си намери далеч по-отстъпчива жена, но избра теб. А ти се държиш така, сякаш сме ти врагове.
— Не ви възприемам като врагове — отвърна Елена без да повишава тон. — Само не разбирам защо от мен се очаква да платя сватбата на дъщеря ви със собствените си пари.
— Защото живееш с брат ми! — избухна Йоана. — Ползваш неговите доходи, неговия дом. А този апартамент, между другото, е купен с ипотека, която той изплаща. Ти коя си изобщо, че да поставяш условия тук?
Елена я изгледа продължително. После премести поглед към Иван. Той седеше с наведена глава и не каза нищо.
— Апартаментът е купен с ипотека, която изплащаме заедно — произнесе Елена бавно, сякаш обясняваше нещо съвсем елементарно. — А ремонтът вътре беше направен с моите лични спестявания. Така че си запази измислиците за друг път.
— Момичета, моля ви, не започвайте пак! — намеси се Нели Димитрова, престорено примирително. — Нека говорим разумно. Елена, ние разбираме, че ти е неприятно. Но и ти трябва да влезеш в нашето положение. Стоян Георгиев е със слабо сърце. Трябва му добър кардиологичен център, трябват му лекарства, а те не са евтини. Нямаме възможност сами да поемем всички разходи около сватбата. А Йоанчето чака дете, не бива да се тревожи. Ти си лекар, най-добре знаеш колко сериозно може да стане.
— Тоест трябва да платя сватбата, защото мъжът ви е болен, а дъщеря ви е бременна? — уточни Елена.
— Трябва да помогнеш на семейството — отсече Нели Димитрова. — Или вече не се смяташ за част от него?
Точно тогава Йоана изпусна нервите си. Скочи от мястото си и започна да крещи, без дори да се опита да се овладее:
— Ти съсипа сватбата ми! Мислиш само за себе си! Ти си една безплодна кокошка, която завижда на моето щастие! Никога няма да имаш деца и затова искаш да провалиш празника ми!
В хола се стовари тежка, звънтяща тишина. Иван пребледня. Нели Димитрова направи физиономия на потресена жена, но в очите ѝ Елена ясно улови задоволство. Тази реплика не беше случайна. Бяха я подготвили.
Елена стана бавно, отиде до полицата и взе телефона си. Спря записа и го прибра в джоба си.
— Разговорът приключи — каза тя с леден глас. — Моля ви да напуснете апартамента ми.
— Това е и мой апартамент! — обади се най-сетне Иван.
— Именно — обърна се Елена към него. — Затова двамата ще поговорим насаме. Без публика.
Когато входната врата се затвори след гостенките, Елена пусна записа. Гласовете отново изпълниха стаята, а Иван слушаше и лицето му се променяше с всяка следваща реплика. При думите за „безплодната кокошка“ той трепна и погледна жена си с болка. Но щом записът свърши, каза нещо съвсем различно от онова, което Елена очакваше.
— Ти си записвала семейството ми? Подслушвала си ги? Даваш ли си сметка как изглежда това?
— Защитавах себе си — отговори тя спокойно. — Сега имам доказателство, че твоите близки ме обиждат и се опитват да ми измъкнат пари.
— Никой не ти е измъквал пари! — изкрещя Иван. — Те помолиха за помощ! Нормално, човешки помолиха! А ти го превърна едва ли не в криминален случай!
Той започна да обикаля из стаята, стискаше главата си с две ръце и говореше на пресекулки. Елена го наблюдаваше и внезапно я прониза яснота: срещу нея стоеше непознат човек. Не онова момче, с което някога беше отишла на кино на първата им среща. Не мъжът, който я чакаше пред болницата и държеше ръката ѝ след изтощителна нощна смяна. Пред нея беше друг човек — пречупен, зависим от майчиното одобрение, готов да пожертва жена си, само и само да остане „добрият син“.
— Трябва да се извиниш — продължи Иван, като най-после спря. — Извини се и плати поне половината сума. Тогава мама ще омекне. Тя не е злопаметна. Ще оправим всичко.
— Няма да платя нищо — каза Елена. — И няма за какво да се извинявам.
— Тогава ще трябва сериозно да обсъдим бъдещето си — гласът му се втвърди. — Ако не уважаваш семейството ми, не виждам смисъл да продължаваме.
В същия миг телефонът на Елена иззвъня. На екрана се появи съобщение от Йоана. Зълва ѝ беше изпратила линк към скъпа булчинска рокля, а отдолу беше добавила: „Можеше поне да почерпиш, няма да обеднееш. Хайде, ще те простя, ако направиш нещата както трябва.“
Елена подаде телефона на Иван. Той прочете съобщението и извърна очи.
— Това са просто емоции — измърмори. — Не го мисли лошо.
Тогава Елена безмълвно отиде в спалнята, отвори гардероба и започна да вади дрехите му. Подреждаше ризите, дънките и пуловерите в голяма пътна чанта с почти болезнена прецизност. Иван стоеше на прага и я гледаше с разширени от ужас очи.
— Какво правиш? — попита той.
— Събирам ти багажа — отвърна Елена, без да се обръща. — Ще отидеш при майка си. Там те обичат и ценят. А на мен ми трябва време да помисля.
— Не можеш да ме изгониш! — извика Иван. — Това е общото ни жилище!
— Точно затова ще си тръгнеш ти — Елена закопча чантата и я остави в коридора. — Аз ще остана тук. Ако искаш, заведи дело и дели имущество. Но тази вечер е по-добре да бъдеш при майка си.
Тя отвори входната врата и зачака мълчаливо да се обуе. Иван стоя дълго, сякаш се надяваше тя да промени решението си. Накрая грабна чантата и излезе на стълбищната площадка.
— Ще съжаляваш за това — каза на тръгване. — Ти разбиваш семейството ни.
Вратата хлопна. Елена се облегна на стената и затвори очи. В апартамента настъпи тишина. Само от кухнята се чуваше равномерното капене на вода от недобре затворения кран. Тя отиде натам, завъртя крана докрай и седна на табуретката. В главата ѝ нямаше нито една ясна мисъл. Имаше само умора — дълбока, плътна, поглъщаща, като след реанимация, когато въпреки всички усилия пациентът все пак си е отишъл.
Следващите две седмици се превърнаха в истински кошмар. Нели Димитрова звънеше всеки ден и сменяше подхода според настроението си — от открити заплахи до фалшиво съчувствие. В един разговор обещаваше, че ще постигне съдебна делба и ще остави Елена без нищо. В следващия започваше да я жали като „объркана снаха“, която просто имала нужда някой да я насочи. После пък заявяваше, че Иван ще си намери нормална жена, а Елена ще остане сама до края на живота си.
Йоана също не изоставаше от майка си и бързо пренесе нападките в социалните мрежи, където започна да публикува многозначителни постове.