Не над семейните вечери беше надвиснала опасността, а над брака ни. Защото мъж, който не умее да застане до жена си срещу глутницата на собствените си роднини, постепенно престава да бъде опора.
Преди юбилея на свекърва ми Виктор дойде при мен, погледна ме право в очите и каза без увъртане:
— Разбрах, че само съм влошавал нещата. Не ти си прекалено чувствителна. Константин се държи просташки, а аз те карах да преглъщаш, за да ми е по-лесно. На празника аз ще го спра. Още при първата му реплика.
— Добре — кимнах. — Давам ти един шанс. Но запомни: когато човек се обижда от истината, това е данък върху лошото му възпитание. Ако пак замълчиш, тръгвам сама. И тогава разговорът ни вече няма да бъде за Константин, а за нас.
Тържеството започна спокойно и почти прилично. Константин издържа до основното ястие. После истинската му природа отново излезе на масата.
Щом видя, че сестра му Мария отказва второ парче торта, той се изсмя доволно и кресна:
— Така, Марийче, недей да плюскаш! Че задникът ти вече е като диван. Никой нормален мъж няма да се върже на такава независима баржа!
В този миг Виктор, без дори да ме погледне, остави чашата си на масата с рязък звук.
— Млъкни, Константин. Това не е смешно. Стига си унижавал сестра си.
Настана такава тишина, сякаш някой беше изключил тока в стаята.
Константин ококори очи, все едно го бяха пернали през лицето с мокър парцал.
— Какво ти става, брат? — изсъска той. — Тая новата ли те направи мъж под чехъл? Дойде тук като кралица и настройва всички срещу мен! Десислава, Мария, кажете му! Ние винаги така се шегуваме!
Той се обърна към жените, очаквайки обичайната подкрепа. Само че този път малката му публика се разпадна пред очите му.
— Това никога не е било шега, Константин — каза Мария тихо, но твърдо. — Винаги е било обикновена свинщина.
Жена му Десислава сведе поглед и добави:
— Смеех се, за да не крещиш после вкъщи, че сме глупави и не разбираме от хумор.
Лишен от свитата си, Константин избухна. Очите му се наляха с кръв и той насочи цялата си отрова към мен:
— А ти коя си изобщо?! Стара разведена жена, вмъкнала се в чуждо семейство, за да раздава заповеди!
Не помръднах и на милиметър.
Гледах го с онова спокойно, почти изследователско любопитство, с което човек наблюдава нещо шумно, нелепо и внезапно изгубило всякаква тежест.