Любомир Велизаров слушаше мълчаливо, пламваше от напрежение, стискаше телефона така, сякаш щеше да го счупи, но всеки път отговорът му оставаше един и същ:
— Мамо, няма да дадем пари. И ще напуснем апартамента.
На петия ден Надежда Яворова изпрати съобщение на Десислава Огнянова:
„Постигна каквото искаше. Откъсна сина ми от майка му. Дано поне не те е срам да гледаш дъщеря си в очите.“
Десислава прочете думите, седнала на кухненската маса. В същия момент Невена оформяше от пластилин малка къщичка с червен покрив.
— Мамо, кога и ние ще си имаме наша къща? — попита изведнъж детето.
Десислава се вцепени.
— Скоро, Невенка.
— Такава, от която баба няма да може да ни изгони?
Любомир, който стоеше до печката, рязко обърна лице настрани.
Десислава клекна до дъщеря си.
— Да. Точно такава. От която никой няма да ни гони.
Същата вечер попаднаха на подходящ вариант. Малък двустаен апартамент в стара кооперация, в другия край на квартала. Ремонтът далеч не беше идеален, но наблизо имаше училище, парк и спирка. Цената стигаше почти до горната граница на възможностите им, но все пак беше поносима.
Любомир дълго разглежда снимките. После тихо каза:
— Това е.
Десислава кимна.
— Утре отиваме да го видим.
Етап 4. Сделка вместо унижение
Апартаментът се оказа светъл. Кухнята беше стара, паркетът поскърцваше, а прозорците гледаха към двор с огромни тополи. Невена веднага си хареса стаята до балкона.
— Тук ще ми е леглото, а там бюрото — заяви тя важно. — И никой няма да ни каже да се изнасяме, нали?
Брокерката се усмихна смутено. Десислава усети как нещо болезнено се сви в гърдите ѝ.
— Никой — отвърна Любомир. — Ако банката ни одобри.
Одобрението дойде след три дни.
Надежда Яворова не научи това от тях. Даниела Атанасова видя обявата в телефона на Любомир, когато той беше отишъл да вземе детското яке от вилата, и веднага съобщи на майка си.
Вечерта свекървата се обади. Този път в гласа ѝ нямаше обида, а открита злост.
— Значи за апартамент пари има, а на сестра си не можеш да помогнеш?
Любомир включи телефона на високоговорител. Десислава стоеше до него.
— Мамо, за този апартамент спестяваме от три години.
— И какво от това? Даниела също иска да живее нормално!
— Тогава да работи и да спестява.
— Как смееш да говориш така за сестра си?
— По същия начин, по който ти ни каза да се изнасяме.
От другата страна настъпи мълчание.
— Казах го, за да се замислите.
Десислава проговори тихо, но всяка дума се чу ясно:
— Замислихме се. И затова купуваме собствено жилище.
Надежда Яворова я чу и веднага избухна:
— А, така ли било! Значи моят апартамент вече не ви трябва?
— Вие сама поискахте да го освободим — каза Любомир.
— Не съм предполагала, че ще го приемете толкова буквално!
Десислава погледна съпруга си. Ето къде била истината. Свекърва ѝ не беше искала те наистина да си тръгнат. Беше искала да се уплашат.
Но страхът вече се беше превърнал в договор с банката.
Етап 5. Последният месец
Започнаха да събират багажа.
Първо прибраха книгите, дрехите за другия сезон и старите играчки на Невена. После дойде ред на съдовете, спалното бельо и документите. Десислава надписваше кутиите внимателно: „Кухня“, „Детска стая“, „Документи“, „Зима“.
С всяка затворена кутия от апартамента се откъсваше по малко от живота им там.
Надежда Яворова дойде два пъти.
Първия път — уж да провери дали не взимат нещо „излишно“.
— Този гардероб съм го купувала аз — каза тя, застанала в коридора.
— Вземете го — спокойно отвърна Десислава. — Ние така или иначе поръчахме друг.
Свекървата очевидно не беше очаквала подобен отговор.
— А пердетата?
— И тях можете да си оставите.
— Не това имах предвид!
— А какво тогава?
Надежда Яворова стисна устни и влезе в кухнята. От една полица свали чашата, която някога беше подарила на Невена.
— Това е мое.
Невена прошепна:
— Бабо, нали ми я подари за рождения ден?
Свекървата застина. За миг по лицето ѝ премина неудобство. Но само за миг.
— Е… щом съм ти я подарила, взимай я.
Десислава безмълвно сложи чашата в кутията с надпис „Детска стая“.
Втория път Надежда Яворова пристигна заедно с Даниела Атанасова. Даниела огледа полуразглобения апартамент и попита:
— А може ли после аз да поживея тук? Така или иначе ще се освободи.
Надежда Яворова хвърли остър поглед към дъщеря си.
— Ще видим.
И точно тогава Десислава разбра: Даниела вече се виждаше като стопанка на това място. Но Надежда Яворова имаше и свои планове.