— Ще минем през административния център, Иван ще ми направи адресна регистрация и ще си заживеем като хората.
Гледах тази умилителна сцена на тихо превземане на територия и все по-ясно осъзнавах: тук нямаше нищо спонтанно.
Това беше операция. Подготвена, обмислена и разиграна зад гърба ми.
Не ме бяха просто изправили пред свършен факт. Вече ме бяха опаковали, изнесли встрани от собствения ми живот и ми бяха лепнали етикет: „удобната глупачка“.
Светостта е прекрасно нещо, особено когато ореолът ти се плаща от чужд джоб.
Иван Калинов беше решил да се представи като образцов, грижовен син, като използва моята нервна система и моите квадратни метри за входна такса.
Без да ме попита.
Истерията е оръжие за хора, които нямат други аргументи.
А жена с висше икономическо образование не започва да пищи. Тя изважда документи и сметки.
— Добре — казах спокойно. — Зоя Каменара, оставете кашона на пода. Иван, госпожо Костова, чакам ви в кухнята. Веднага.
Не им дадох възможност да се окопитят.
Когато Снежана Костова, стиснала устни, тежко се настани на табуретката, а Иван се подпря неловко до перваза, сложих върху масата дебела картонена папка.
— И така, роднини — седнах начело на масата и разтворих папката. — Преди румънският сервант да прекрачи прага на този апартамент, нека направим една инвентаризация. На заблудите.
— Какви пък заблуди? — изсумтя Снежана Костова. — Още утре отивам да се регистрирам тук! Синът ми има право!
— Вашият син в момента ще се възползва от рядката възможност първо да слуша, преди отново да обещава нещо зад гърба ми — срязах я аз така, че Иван неволно прибра глава между раменете си.
Извадих първия лист и го плъзнах към нея.
— Погледнете това, госпожо Костова. Договорът за продажба на моята стая в общ апартамент. Купена преди брака ми с вашия син.
После сложих до него банково извлечение.
— А тук е преводът. В деня, в който продадох стаята, същата сума е внесена на строителя като първоначална вноска за този апартамент.
Подредих още няколко листа един след друг.
— Това са извлечения от заплатната ми карта. Ипотечният кредит, ремонтът, мебелите. Уважението, госпожо Костова, не се плаща с чужда ипотека.
Иван пребледня.
— Милена, защо сега го правиш? Нали апартаментът е купен по време на брака, значи е общ!
Погледнах го с хладна усмивка.
— Адвокатът го обясни по-просто: твоят дял тук не е корона на главата ти, Иване. Парите, които имах преди брака, не са се изпарили само защото сме сложили подпис в гражданското.
Затворих за миг папката и продължих:
— Ако стигнем до съд, ще докажа личния си принос — с извлечения, платежни нареждания и дати. И тогава мечтата ти да се разпореждаш с целия апартамент ще се свие до доста скромни квадратни метри.
Замълчах за кратко, за да може казаното да стигне до когото трябва.