Теодора понечи да каже нещо, но думите ѝ заседнаха в гърлото.
— Но ние изобщо не сме говорили за това… Имахме други планове…
Свекърва ѝ само пренебрежително махна с ръка, сякаш ставаше дума за дреболия.
— Не бъди такава скъперница. Къщата е просторна, за всички ще се намери място.
Докато говореше, тя вече търкаляше куфара си към родителската спалня. Теодора тръгна след нея почти на бегом, усещайки как в нея се надига тревога.
И тогава дойде новият удар.
— Между другото, вече казах на роднините за вашата къща. Всички са във възторг!
— На кои роднини? — попита Теодора и за миг ѝ се стори, че подът се разклаща под краката ѝ.
— Ами на нашите. На сестра ми, на племенниците. От толкова време не са виждали морето.
Оказа се, че свекървата не просто е споменала къщата. Тя вече беше обещала безплатна почивка на няколко семейства. След седмица трябвало да пристигнат сестра ѝ със съпруга си, двете им пораснали деца с половинките си и две внучета.
Общо осем души.
И на никого дори не му беше хрумнало, че трябва да попита собственичката дали е съгласна.
Нещо повече — стаите вече бяха разпределени. Свекървата беше решила, че родителската спалня ще бъде за нея. Детската стая — за роднините с малките. А гостната — за втората двойка.
— А ние с Петър къде ще спим? — едва изрече Теодора.
— На верандата може да се сложи походно легло. Или в хола, на дивана. Не се глези толкова, няма да е за цял живот.
Вечерта Петър се прибра. Теодора разпозна шума на двигателя и погледна през прозореца. Колата спря под боровете, а мъжът ѝ слезе уморен след дългия работен ден.
Свекърва му първа се втурна към вратата, приглаждайки гънките на роклята си.
— Петърчо! — извика тя и го прегърна театрално. — Представяш ли си, аз само исках да събера семейството, а жена ти направи скандал. Не давала роднините да дойдат!
Теодора не каза нищо. Просто извади телефона си и го подаде на съпруга си. На екрана светеше съобщение от семейния чат, изпратено още сутринта:
„Идвайте всички. Къщата е огромна. Място има. Теодора само ще се радва на гости.“
Петър прочете разговора докрай. С всяка следваща реплика лицето му ставаше все по-сурово. Накрая вдигна поглед към майка си.
— Ти си поканила хора, без да ни питаш?
— И какво толкова? — сви рамене тя.
— Разпределила си и стаите?
— Естествено. Някой трябваше да се заеме с организацията.
— Дори нашата спалня?
— А какъв е проблемът? На мен ми трябва удобно легло, гърбът ме боли.
По изражението ѝ личеше, че изобщо не е очаквала синът ѝ да започне да задава такива въпроси. Беше свикнала Петър винаги да отстъпва.