Оттам морето се виждаше като на длан, а в двора се извисяваха стари борове, които хвърляха прохладна сянка върху запустялата земя.
— Знаеш ли… тук наистина е красиво — призна Петър, докато бавно обикаляше имота и оглеждаше всяко кътче.
Така двамата взеха решение да не продават къщата, а да я запазят за себе си.
Следващата година почти изцяло премина в ремонти. Петър се захвана с покрива и подмяната на прозорците, а Теодора вложи сили в двора, градината и вътрешното оформление. Малко по малко занемарената постройка започна да се променя. От стар, забравен дом тя се превърна в топло и уютно място, където човек можеше истински да си отдъхне.
За пръв път от много време Теодора усещаше, че е щастлива.
През лятото тя качи няколко снимки в социалните мрежи.
Бяла веранда с плетени кресла.
Хамак, опънат между боровете — идеално място за книга в тихите вечерни часове.
Разцъфнали рози край портата, подредени като малка алея от различни сортове.
И залез над морето, заснет направо от собствената им тераса.
Под снимките веднага заваляха възторжени коментари. Приятелките ѝ питаха кой е този хотел, а колегите отказваха да повярват, че мястото всъщност е нейният дом.
Само след няколко дни неочаквано се обади свекърва ѝ.
Гласът ѝ звучеше необичайно меко — почти сладникаво.
— Теодорче, видях снимките ти. Каква чудесна къщичка сте направили!
— Благодаря — отвърна Теодора предпазливо.
— Направо не може да се познае! Все едно е излязла от списание за интериор. Някой ден непременно трябва да дойда да видя това ваше чудо.
— Да, разбира се… някой ден.
— Морето близо ли е?
— На пет минути пеша.
— Прекрасно! Добре тогава, целувам те. Поздрави Петьо!
Още щом разговорът приключи, в Теодора се надигна тревожно усещане. За трите години брак тя вече беше свикнала да разчита всяка интонация на свекърва си. А тази внезапна промяна — от пренебрежение към възхищение — ѝ се стори прекалено рязка, за да бъде случайна.
След седмица опасенията ѝ се потвърдиха.
Свекървата се появи на прага с два огромни куфара. Таксито потегли веднага, без дори да изчака стопанката да отвори вратата. Теодора стоеше с престилка и тел за разбиване в ръка — тъкмо приготвяше целувки.
— Мамо? Вие не ни предупредихте…
— Исках да ви изненадам! — заяви свекърва ѝ, целуна я по бузата и без колебание влезе вътре.
Тя пристъпи в къщата така, сякаш отдавна живееше там. Спокойно събу обувките си и остави чантата върху конзолната масичка в антрето.
После започна да обикаля стаите, да пипа пердетата и да проверява колко са меки диваните.
Накрая одобри ремонта с вид на човек, който разбира от всичко.
— Добри тапети сте избрали. И плочките в банята са много сполучливи.
А след това съвсем невъзмутимо обяви:
— Реших да прекарам тук цялото лято. Морският въздух е полезен на моята възраст.