— Преувеличаваш — отвърна той раздразнено. — Мама просто иска в дома ни да има ред.
Елена махна с ръка и се прибра обратно в стаята си. Нямаше смисъл да продължава. Всяка дума само наливаше масло в огъня.
От този ден напрежението в апартамента започна да се трупа още по-бързо. Скарванията станаха почти ежедневие. Маргарита Калинова се държеше така, сякаш жилището ѝ принадлежеше и тя определя правилата. Елена все повече се затваряше в себе си, а Георги уж се стараеше да не взема страна, но накрая неизменно заставаше зад майка си.
Настъпи събота. За Елена денят беше решаващ — имаше важна поръчка за корпоративен сайт на строителна фирма. До вечерта проектът трябваше да бъде предаден. Ако закъснееше, рискуваше да изгуби клиента, а заедно с него и сериозно плащане. Работата беше обемна, с много детайли, и изискваше пълно съсредоточаване.
Тя стана в седем, изпи набързо едно кафе, затвори се в стаята и седна пред компютъра. Часовете се изнизваха неусетно. Елена работеше без прекъсване, дори не излезе да закуси. Остави телефона до себе си с екрана надолу, за да не я разсейват известията.
Към обяд основните страници вече бяха почти готови. Оставаше да довърши долната част на сайта, да провери как изглежда всичко на телефон и да качи файловете на сървъра. Елена се облегна назад, раздвижи рамене, разтри схванатия си врат и посегна към телефона, за да погледне служебните чатове.
Точно тогава вратата се отвори с такъв трясък, че дръжката удари стената.
На прага стоеше Георги. Лицето му беше зачервено, а пръстите — свити в юмруци.
— Какво правиш ти, стачка ли обяви?! — изкрещя той. — Мама не може да смогне сама, а ти си седнала тук и си цъкаш телефона!
Елена бавно заключи екрана и се обърна към него. Няколко секунди го гледаше мълчаливо, сякаш се опитваше да разбере дали наистина е чула правилно.
— Какво каза?
— Казах, че ми писна от това безделие! — продължи Георги. — Мама от сутринта е на крак — готви, чисти, върти цялата къща! А ти се криеш тук и си ровиш в телефона!
Елена се изправи от стола. Гласът ѝ прозвуча тихо, но леденостудено:
— Не си ровя в телефона. Работя. Вече пети час без прекъсване по спешен проект, който носи пари в този дом.
— Каква работа, моля ти се? — Георги пренебрежително махна с ръка. — Стоиш в интернет! Истинската работа е да ходиш в офис, както правя аз. А ти си се разположила вкъщи и на всичкото отгоре ми отговаряш!
— Печеля колкото теб! — в Елена кипна гняв, който вече трудно удържаше. — Моите поръчки плащат сметките, храната, дрехите! Или според теб парите падат от небето?
— Не ми повишавай тон! — изрева Георги. — Мислиш само за себе си! Егоистка си! За теб семейството не означава нищо!
— Семейство ли? Какво семейство? — Елена направи крачка към него. — Майка ти командва всичко тук, унижава ме, а ти я защитаваш. Това не е семейство, Георги. Това е мъчение.
— Неблагодарна си! Мама се старае за нас. Иска да помага!
— Тя не помага, тя пречи! Бърка се в работата ми, в вещите ми, в ежедневието ми, в живота ми!
В този момент в стаята се появи Маргарита Калинова, като бършеше ръцете си в кухненска кърпа.
— Какво става тук? Георги, всичко наред ли е?
— Мамо, Елена пак вдига скандал — веднага се оплака той с обиден глас.
— Знаех си! — Маргарита Калинова хвърли остър поглед към снаха си. — Никакво уважение към по-възрастните, никакво уважение към мъжа ти! Ти изобщо разбираш ли как трябва да се държи една жена? Съпругата трябва да подкрепя мъжа си, да гледа дома, а не по цял ден да седи пред компютъра!
В Елена сякаш нещо се скъса. Всички натрупани обиди, умората, безсилието и гневът избухнаха наведнъж.
— Стига! Край! И двамата вън от моя апартамент!
Настъпи гробна тишина. Георги и Маргарита Калинова застинаха и я гледаха така, сякаш пред тях стоеше непознат човек.
— Какво каза? — пръв се окопити Георги.
— Казах да си тръгнете — произнесе Елена спокойно, но без капка колебание. — Това жилище е мое. Мое! Аз съм домакинята тук и моята дума тежи последна.