Тогава Габриела Тодорова реши, че той още се сърди заради отказаните пари.
— Албена Симеонова, ако наистина имате финансови затруднения, можем да седнем спокойно, да обсъдим всичко и да потърсим разумен изход. Но не тук. И определено не в този момент.
— А кога тогава? — гласът на свекървата се извиси още повече. — Ти все си на работа! Или някъде другаде! А щом се прибереш, веднага започваш да настройваш Николай Валентинов срещу мен! Чух го, чух как му говореше, че уж съм искала прекалено много!
— Не съм казвала подобно нещо.
— Казвала си! Самият Николай Валентинов ми го призна! — Албена Симеонова рязко скочи от мястото си. — Обясни ми, че според теб аз съм го използвала! Каква низост! Родната му майка — и да го използва!
Вратата се открехна и Диана Емилова плахо надникна вътре:
— Госпожо Тодорова, извинявайте, но след десет минути имате среща с клиентите от „Северен съюз“. Вече са в заседателната зала.
— Благодаря, Диана, идвам след малко.
Албена Симеонова улови погледа на секретарката и мигновено насочи представлението към нея:
— Виждате ли, госпожице! Сама виждате как се отнася към семейството! За нея службата е по-важна от всичко! А свекърва ѝ — болна, възрастна жена — може да чака!
Диана се смути и погледна безпомощно към Габриела, без да знае как да реагира.
— Всичко е наред, Диана, благодаря — кимна ѝ Габриела, и момичето побърза да се отдръпне.
Но Албена Симеонова вече беше набрала скорост. Тя широко отвори вратата, излезе в общото помещение, където мениджърите и дизайнерите на агенцията работеха по бюрата си, и започна да набира номера на сина си. Или поне се преструваше, че го набира.
— Николай Валентинов, нали обеща, че ще ми помогнете! Поговори с жена си, тя отказва да ми даде пари! — извика толкова силно, сякаш разговаряше с човек на другия край на страната.
В офиса настъпи вцепенена тишина. Някой се изчерви от неудобство, друг извърна глава и се направи, че не чува. Албена Симеонова огледа смълчаните служители с победоносно изражение.
— Ето така се държи тя със семейството! — продължи свекървата. — Самата тя тъне в удобства, а старата жена да гладува! Пенсията ми е жълти стотинки! А аз отгледах Николай Валентинов сама, съвсем сама! Когато баща му почина, синът ми още беше ученик! Аз се съсипвах от работа във фабриката! От всичко съм се лишавала заради него!
Габриела бавно излезе от кабинета си. Усещаше как в нея се разлива студен, кристално ясен гняв. Не я ядосваше самият факт, че свекърва ѝ иска пари — да помагаш на родителите си беше нещо нормално. Вбесяваха я театърът, натискът, пресметнатото унижение пред свидетели.
Албена Симеонова очевидно разчиташе Габриела да се смути, да изгуби самообладание и да се съгласи на всичко, само и само сцената да приключи. Това беше класическа манипулация: поставяш човека в неловко положение пред публика, за да не може да възрази, без да изглежда още по-виновен.
Само че Габриела не беше прекарала пет години в рекламния бизнес случайно. Тя много добре знаеше как работят манипулациите. И още по-добре знаеше как се обезвреждат.
— Албена Симеонова — произнесе тя спокойно, но достатъчно ясно, за да я чуят всички. — Нека припомня фактите. През последните три месеца аз и Николай Валентинов ви дадохме общо две хиляди и четиристотин лева. Това е отделно от хранителните продукти, които Николай Валентинов ви носи всяка седмица. Твърдите, че пенсията ви е малка, но тя е около четиристотин и четиридесет лева — видях извлечението, когато ви помагахме с документите за облекченията. За сметки плащате приблизително сто и шестдесет лева. Нямате кредити, нямате задължения. Тоест ви остават чисто около двеста и осемдесет лева. Към тях се добавят нашите две хиляди и четиристотин лева за три месеца — още по осемстотин лева месечно. Общо това прави около хиляда и осемдесет лева на месец. За нашия град това е равностойно на средна заплата.
Албена Симеонова отвори уста, но Габриела не ѝ позволи да я прекъсне:
— Къде отиват тези пари? Преди две седмици Николай Валентинов ви даде шестстотин лева, уж за хладилник. От този „хладилник“ се появи ново кожено палто. Миналата седмица поискахте четиристотин лева за ремонт на покрива. Само че когато се обадих на съседката ви, Росица Александрова, тя се учуди. Никакъв ремонт не е имало, покривът е напълно наред. За сметка на това сте ѝ се похвалили с нов смартфон за триста и шестдесет лева.
Лицето на свекървата пламна в тъмночервено.
— Ти… ти ме следиш?! Звъниш на съседите ми?!
— Просто проверих информацията, преди да дам още пари — Габриела направи крачка напред. — Албена Симеонова, вие дойдохте тук, за да ме унизите пред колегите ми. Надявахте се, че ще се изплаша и ще ви дам пари, само за да си тръгнете. Това се нарича манипулация и изнудване.
— Как смееш! Аз съм майката на мъжа ти!
— Точно затова ми е тежко да го кажа — отвърна Габриела, а гласът ѝ стана по-твърд.