Веселин Яворов се отпусна тежко на стола, сякаш силите го бяха напуснали още преди първата хапка. Побутна с вилицата едно от соевите кюфтенца. То поддаде еластично, после се върна обратно и издаде глух, плътен звук.
— Това какво трябва да е? — гласът му пресекна. — А свинско няма ли?
— Веселин Яворов, свинското е истински враг на кръвоносните съдове — укорих го меко аз, докато разливах в чашите тъмната отвара от репей. — Това е чист растителен протеин. Дъвче се бавно. Всяка хапка — поне четиридесет пъти.
Росица Валентинова загреба от зелената супа. Щом течността докосна устните ѝ, тя преглътна мъчително, задави се и започна да кашля.
— Дарина Орлова… а хлебче няма ли? Обикновено, бяло?
— Маята е абсолютно забранена! — отсече Преслав Богданов и с видимо удоволствие лапна растителното кюфтенце.
Ние двамата тайно си разменихме поглед. Един час преди пристигането им бяхме хапнали стабилно в града — сочни стекове, гарнитура, всичко както си трябва. Затова сега можехме спокойно да изиграем представлението докрай.
Вечерята мина под акомпанимента на щурците отвън и дълбоките въздишки на свекърва ми. Веселин Яворов мачкаше соевите влакна в устата си почти десет минути, после обяви, че му прилошава, и се прибра в спалнята. Росица Валентинова отпиваше само гореща вода и гледаше с безкрайна тъга към хладилника — ослепително бял, безупречно чист и напълно празен отвътре.
Съботната сутрин се превърна в истинско изпитание за нервите им. За закуска сервирах смути от покълнала пшеница и червено цвекло. Напитката ухаеше на сурова пръст. Към нея имаше твърди хлебчета от трици, които спокойно можеха да послужат и за строителен материал.
— Това няма да го сложа в устата си — изсъска Веселин Яворов и пребледня при вида на тъмночервената смес. — От такива неща ми става лошо. Поне макарони имате ли?
— Имаме само безглутенови нудли от зелен боб — предложих аз загрижено. — Искаш ли? Варят се четиридесет минути.
Росица Валентинова седеше срещу мен с изпито лице. Без обичайното си кафе със сметана и без кифличка до него изглеждаше напълно изгубена.
— Дарина Орлова… а за обяд какво ще има? — попита тихо тя, без дори да се опита да отхапе от каменното хлебче.
— Празнична салата! — плеснах с ръце аз. — Сурова тиква с джинджифил и печено тофу. А вечерта ще излезем боси по мократа трева, ще медитираме и ще улавяме енергията на земята. Пречистването трябва да стигне до всяка клетка!
Братът на мъжа ми спря да дъвче. Бавно извърна поглед към майка си. В очите му се четеше неподправеното изумление на възрастен мъж, който изведнъж е осъзнал, че тук правилата са съвсем различни.