Той клекна до разпилените парчета, започна внимателно да ги събира и вдигна очи към пребледнялото ми лице.
— Стига толкова — каза тихо и измъкна кърпата от ръцете ми. — Напълно си изтощена.
— Преслав Богданов, те изяждат целия ни бюджет — прошепнах, като едва удържах сълзите си. — Не издържам повече да им бъда прислужница.
Мъжът ми винаги беше кротък човек и обикновено заобикаляше конфликтите с властната си майка. Но този път, щом ме видя в какво състояние съм, лицето му се стегна и той решително кимна.
— Ако им го кажем направо, ще стане страшен скандал, а майка ми после може с години да не ни проговори — промълви той и ме прегърна през раменете. — Трябва да измислим нещо, заради което сами да спрат да идват тук.
Идеята ми даде моята колежка Елица Огнянова. Тя се увличаше по източни практики и веднъж, по време на обедната почивка, разказа за някакво тибетско прочистване на организма. Без месо, без бързи въглехидрати, без сол и захар. Само билки, сурови зеленчуци и безвкусна соя.
В четвъртък след работа с Преслав Богданов отидохме на пазара. Нарочно подминавахме щандовете с месо, сякаш изобщо не съществуваха. Вместо това в торбите ни се озоваха връзки горчива рукола, стръкове зелена целина, сурово цвекло, ленено семе и соево „месо“, което на пипане напомняше стегната гъба.
В петък вечерта край къщата отекна познатото изсвирване на клаксон. Росица Валентинова, както винаги, безцеремонно отвори портата.
— Дарина Орлова, палете барбекюто! Веселин Яворов така се е измъчил в трафика, че направо му трябва шишче още сега!
Излязох на верандата с чиста престилка и с най-широката, най-искрена усмивка, на която бях способна.
— Росица Валентинова, Веселин Яворов! Имаме чудесна изненада за вас. С Преслав Богданов забелязахме колко се уморявате в града и решихме да се погрижим за здравето ви. От днес в нашата къща започва пълна детокс програма!
Лицето на свекърва ми се издължи. Тя подозрително подуши въздуха.
— Какъв детокс пък сега? И на какво мирише това… все едно сте запарили сено?
— Това е отвара от коприва и корен от репей! — бодро докладва Преслав Богданов, докато излизаше от къщата. — Много помага на организма. Заповядайте на масата, вечерята е сервирана.
Върху дървената маса бяха наредени глинени купи. В тях се поклащаше гъста зелена смес — крем супа от целина и спанак, сварена само във вода, без нито една щипка сол. В средата се издигаше купчинка соеви кюфтенца, поръсени с ленено семе.