„А моите четиридесет помниш ли как ги посрещнахме?“ попита тя, напомняйки за години на пренебрегване

Несправедливо и сърцераздирателно е да пренебрегват нейното щастие.
Истории

— Освен това ще има и тримесечни бонуси.

Дарина примигна, сякаш не беше чула правилно. Три хиляди и шестстотин лева месечно. Иван вземаше почти наполовина по-малко и цели петнайсет години беше убеден, че това е таванът на семейните им възможности.

— Не знам дали ще се справя — промълви тя.

Красимира се усмихна накриво.

— Ти и сега вършиш тази работа. От година. Само че без титла и без съответното заплащане. А годишната премия също успях да ти извоювам — около пет хиляди и шестстотин лева.

Когато излезе от кабинета, Дарина спря до стената и се облегна на нея. Над главата ѝ висеше плакат с надпис „Ние сме екип“. За първи път от сутринта тя се усмихна. Не заради плаката, а заради сметката, която най-после изглеждаше добра.

Още в коридора набра номера на банката.

— Здравейте. Поръчител съм по автомобилен кредит и искам да бъда освободена.

— Това е възможно, ако основният кредитополучател даде съгласие или посочи друг поръчител.

— А ако откаже?

— Тогава подавате заявление. Банката преразглежда условията по кредита. При недостатъчен доход от страна на длъжника може да бъде поискано предсрочно погасяване.

— Подавам заявление.

Тя продиктува данните си, все така облегната на боядисаната стена. И за първи път от петнайсет години дори не се запита дали Иван ще се обиди.

Вечерта се прибра. Иван седеше пред телевизора, с чиния пелмени върху коленете.

— Иван, няма да плащам банкета на Венета.

Той не откъсна поглед от екрана.

— Какво?

— Няма да го платя. И се оттеглям като поръчител по автокредита ти. От банката ще ти се обадят тези дни.

Иван остави чинията, дъвчейки бавно, загледан в стената.

— Шегуваш ли се?

— Не. Повишиха ме. И реших, че премията ми е лично моя, не обща.

— Какво повишение?

— Ръководител на отдел. Три хиляди и шестстотин основна заплата.

Той замълча за дълго.

— Е, щом е така, работата е друга. Значи банкетът пак е за твоя сметка. Венета много ще се зарадва.

На Дарина почти ѝ се прииска да се засмее — толкова точно Иван сам се беше описал.

— Аз ще ѝ се обадя. И мисля, че няма да се зарадва.

— Недей. По-добре аз да се оправя.

Животопис