„А моите четиридесет помниш ли как ги посрещнахме?“ попита тя, напомняйки за години на пренебрегване

Несправедливо и сърцераздирателно е да пренебрегват нейното щастие.
Истории

— Дарина, вече дадох дума на Венета. Твоята премия ще покрие празненството ѝ. Гледай да не ме изложиш.

Дарина остави чашата си на масата бавно, почти без звук. В кухнята се смесваха мирис на кафе и загорял тост — Иван пак се беше загледал в телефона и беше забравил тигана. Между двамата стоеше лаптопът ѝ, отворен на таблица с изчисления. Тя работеше още от шест сутринта.

— Какво празненство?

— Венета има юбилей в събота. Става на четиридесет. Ресторант „В Прованс“, трийсет гости. Казах ѝ, че ние ще го поемем.

— Ние ли, или аз?

Иван се прозина и посегна към тоста.

— Какво значение има? Семейство сме. Кога ти превеждат премията?

— Вдругиден.

— Чудесно. Аз вече оставих капаро — четиристотин лева. Венета много хареса терасата с фонтана.

Дарина затвори лаптопа.

— Иван, премията ми е четири хиляди и четиристотин лева. Смятах с нея да изплатя остатъка по кредита.

— Хайде сега. Кредитът може да почака още три години, а Венета само веднъж навършва четиридесет.

— А моите четиридесет помниш ли как ги посрещнахме?

— Естествено. У дома, с торта. Нали ти самата не обичаш ресторанти.

Тези думи — че не обичала ресторанти — той повтаряше вече петнайсет години. Някога Дарина беше казала единствено, че шумните компании я изморяват. После това незабелязано се превърна в „ти си домашен човек, на теб нищо не ти трябва“. Малко по малко престанаха да я канят и да я питат. А тя, неусетно, забрави какво е да иска нещо за себе си.

— Ще си помисля — каза тя.

— Какво има да мислиш? Вече съм обещал.

— Ти си обещал. Аз ще помисля.

Иван изсумтя и се запъти към банята. Дарина допи кафето си. На екрана на телефона ѝ светна съобщение от Красимира, нейната началничка: „Мини при мен преди оперативката. Имам добри новини.“

В офиса още миришеше на прясна боя — коридорът беше пребоядисан предната седмица. Дарина стигна до кабинета на Красимира и почука.

— Влизай. И затвори вратата.

Красимира беше ниска жена с очила и навик да потраква с молив по бюрото.

— Дарина, имам предложение за теб. От първо число те назначаваме за ръководител на оперативния отдел. Основната заплата, заедно с всички надбавки, ще бъде три хиляди и шестстотин лева.

Животопис