прекъсна я Виктория Георгиева. — От шест месеца проучвам всичко до последната подробност. Имам готов бизнес план, разчет на разходите, дори съм намерила подходящо място.
— Място? — Александър Петров я погледна с искрено недоумение. — Ти вече си търсила помещение? Защо аз чувам това за първи път?
— Защото всеки път, когато се опитвах да говоря с теб, ти ме отпращаше! — в гласа ѝ най-после избухна натрупаната обида. — „Ще го обсъдим по-късно“, „нека мине отпуската“, „мама смята, че не е сериозно“… Докога трябваше да чакам?
Светлана Димитрова извади телефона си с рязко движение.
— Стига с този театър. Сега ще се обадя в банката и ще наредя да спрат превода.
— Няма как да стане — Виктория се изправи още по-уверено. — Сметката е на мое име. Само аз имам право да се разпореждам с нея.
Лицето на свекърва ѝ пламна от гняв.
— Ах, ти, неблагодарнице! Ние те приехме в дома си, гледахме те, хранихме те, а ти…
— Гледали сте ме? Хранили сте ме? — Виктория вече не можеше да преглътне нито дума повече. — Аз работя дистанционно и печеля не по-малко от Александър! Аз готвя, чистя, пера! Дори вашите сметки плащам, когато уж „забравите“! С какво право решавате какво ще става с моето наследство?
— С правото на свекърва! — отсече Светлана Димитрова. — В нашето семейство редът е такъв. Всички пари минават през мен и аз преценявам за какво да се харчат. Така беше със съпругата на по-големия ми син, така ще бъде и с теб.
Виктория изстина. Жената на Данаил Борисов — Росица Иванова — се беше развела с него преди две години. Тогава Светлана разказваше наляво и надясно, че снаха ѝ се оказала лекомислена прахосница. Сега обаче Виктория започваше да вижда истинската причина за онзи развод.
— Значи така било — произнесе тя бавно. — А какво стана с парите на Росица? С онези шейсет хиляди лева, които баща ѝ ѝ подари за сватбата?
Светлана трепна, но веднага се овладя.
— Това не те засяга! Росица сама се съгласи да ги вложи в семеен бизнес!
— В какъв бизнес? — не отстъпи Виктория. — В онази измислена фирма за козметика, която затвори след три месеца?
— Мамо, вярно ли е? — Александър гледаше майка си напълно объркан. — Ти казваше, че Росица е похарчила всичко за палта и бижута…
— Не се меси! — изсъска му тя. — Това беше отдавна и няма значение. Сега говорим за друго.
Виктория взе телефона си и започна да набира номер.
— Какво правиш? — тревожно попита свекърва ѝ.
— Обаждам се на Росица. Искам да чуя нейната версия.
— Да не си посмяла! — Светлана се хвърли да ѝ изтръгне телефона, но Виктория отстъпи назад.
— Защо? Страх ви е, че ще каже истината?
Отсреща се чуха няколко сигнала, после прозвуча познат женски глас:
— Виктория? Здравей! Каква изненада.
— Роси, здравей. Извинявай, че звъня толкова рано. Мога ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Какво се е случило?
Виктория включи високоговорителя.
— Помниш ли парите, които баща ти ти даде за сватбата? Какво стана с тях?
Последва мълчание.
— Виктория, защо питаш за това? Мина толкова време…
— Моля те, Роси. Важно е.
В слушалката се чу тежка въздишка.
— Светлана Димитрова ме убеди да ги вложа в неин проект. Обеща, че след половин година ще получа двойно повече. А след три месеца заяви, че бизнесът се е провалил и парите са изчезнали. Когато поисках документи, тя вдигна грандиозен скандал. Каза на Данаил, че обвинявам майка му в кражба. Накрая… сама знаеш как приключи всичко.
— Благодаря ти, Роси. Много съжалявам.
— Виктория, ако се опитва да направи същото с теб — махай се. Бягай, докато не е станало късно.
Виктория прекъсна разговора. В стаята се разля тежка, задушаваща тишина.
— Значи това е истината — каза тя бавно, без да откъсва очи от Светлана. — Вие сте крадла.
— Как смееш! — изпищя Светлана Димитрова. — Александре, чу ли я? Жена ти обижда майка ти!
Но Александър мълчеше. Гледаше майка си така, сякаш я виждаше за първи път.
— Мамо — най-сетне промълви той с пресипнал глас. — Истина ли е? Ти ли взе парите на Росица?
— Вложих ги в семейството! — изкрещя Светлана. — Всичко беше за вас, неблагодарници такива! Как мислите, с какво довършихме вилата? С какво купихме колата на Данаил?
— Значи е вярно — Александър отпусна тежко тялото си върху леглото. — Ти си откраднала парите на Росица.