— Виктория Георгиева, веднага върни парите по сметката! — свекърва ѝ нахлу в апартамента, без дори да почука, и размаха пред лицето ѝ банково извлечение. — Как си позволи да изтеглиш десет хиляди лева без моето съгласие?
Виктория замръзна на място, с чашата чай в ръка. Сутринта изобщо не започваше така, както си я беше представяла. Светлана Димитрова стоеше на прага на спалнята им, почервеняла от ярост, а погледът ѝ беше пълен с укор.
— Това са парите на баба ми — отвърна Виктория колкото можеше по-спокойно, макар пръстите ѝ леко да трепереха. — Тя ги остави лично на мен, не на някаква обща семейна каса.
— Семейна каса? — Светлана Димитрова изсумтя презрително. — Мила моя, от четири години си част от това семейство. Което е твое, е наше общо. В нашия дом винаги е било така.
Семейство
Виктория остави чашата върху нощното шкафче и се изправи. Зад гърба ѝ се чуха стъпки — Александър Петров излезе от банята, като подсушаваше косата си с хавлия.
— Мамо? — каза той с видимо недоумение. — Какво правиш тук толкова рано?
— Попитай жена си! — Светлана Димитрова насочи извлечението към него, сякаш беше обвинителен акт. — Тайно е изтеглила десет хиляди лева от семейната сметка!
Александър взе листа, прехвърли набързо редовете с очи и веждите му се вдигнаха.
— Вики, вярно ли е? Ти ли си изтеглила сумата?
— Да — кимна тя. — Вчера. Това е наследството от баба ми Екатерина Стоянова, което пристигна миналата седмица. Просто го преместих в отделна сметка.
— Защо? — Александър изглеждаше напълно объркан. — Нали се бяхме разбрали всички по-големи суми да стоят в общата сметка, до която мама има достъп, за да следи семейните финанси?
Виктория си пое дълбоко въздух. Този разговор така или иначе щеше да се случи — ако не днес, то съвсем скоро.
— Защото искам да отворя собствен салон за красота. Помниш, че преди година завърших курсовете и взех всички нужни сертификати. Сега вече имам начален капитал.
Светлана Димитрова избухна в смях — остър, неприятен и унизителен.
— Салон за красота? Ти? Момиче, което не може една вечеря като хората да приготви, ще управлява бизнес?
— Какво общо има вечерята? — възмути се Виктория. — Аз съм професионален специалист по поставяне на мигли и оформяне на вежди. Вече имам клиенти, които идват при мен редовно!
— Клиенти, събрани, докато си стоеше вкъщи и си играеше на предприемачка! — сряза я свекървата. — Александър, кажи ѝ! Обясни ѝ, че тези пари трябва да отидат за нещо далеч по-смислено!
Александър се поколеба. Погледът му се местеше от майка му към жена му и обратно.
— Вики, може би мама не е съвсем без право — промълви той несигурно. — Салонът е голям риск. Парите могат да се вложат в нещо по-надеждно. Например в ремонта на вилата. Мама отдавна иска там да се направи сауна.
— Сауна? — Виктория не повярва на ушите си. — Предлагаш ми да похарча наследството от баба ми за сауна на майка ти?
— Не само за сауна! — побърза да добави Александър. — Там има още доста работа. Покривът трябва да се оправи, нова ограда да се сложи…
— И всичко това е по-важно от моята мечта? — гласът на Виктория се пречупи.
Светлана Димитрова пристъпи по-близо. Тонът ѝ изведнъж стана мек и почти ласкав, но в очите ѝ продължаваше да проблясва студена непреклонност.
— Вики, скъпа, ти нали разбираш — вилата е семейно имущество. Там някой ден ще почиват нашите внуци. Твоите деца! А салонът… Ако не потръгне, какво ще стане? Парите ще изчезнат, а вилата ще остане завинаги.
— Откъде сте толкова сигурна, че няма да потръгне? — Виктория стисна юмруци. — Дори не ми давате възможност да опитам!
— Защото знам какъв е животът, момиче! — излая Светлана Димитрова, захвърляйки престорената доброжелателност. — Колко като теб, прочели две списания за жени, са отваряли „салончета“ и след шест месеца са фалирали? Не бъди глупава. Върни парите!
Виктория погледна към съпруга си с последна надежда да срещне подкрепа, но Александър отмести очи.
— Александър — каза тя тихо. — Кажи поне нещо. Това е моето наследство. Баба ми искаше аз да реша какво да правя с него.
— Мамо, може би е редно да оставим Виктория да пробва? — предложи той колебливо. — Ако не се получи, все ще остане нещо, което после да вложим във вилата…
— Да остане нещо?! — Светлана Димитрова направо подскочи. — Какво точно ще остане? Тя ще прахоса всичко за глупости! Наем, оборудване, реклама — ти изобщо имаш ли представа колко струва това?
— Имам представа! — отвърна Виктория рязко, вече неспособна да мълчи.