— И си ги похарчила за собствените си прищевки.
— Не съм ги откраднала, аз реших как да ги използвам! — опита се да се защити Светлана Димитрова. — Аз съм главата на това семейство! Аз най-добре знам от какво имат нужда децата ми!
Виктория безмълвно се обърна, отиде до гардероба и извади куфар.
— Какво правиш? — Александър се стресна и рязко се изправи.
— Събирам си багажа. Ще отида при родителите си, докато си намеря квартира.
— Виктория, чакай! — скочи той. — Не вземай такова решение в яда си! Нека поне поговорим!
— За какво точно да говорим? — попита тя, без да спира да сгъва дрехите си. — За това, че майка ти се готвеше да присвои и моите пари? Или за факта, че ти дори не се опита да застанеш до мен?
— Не знаех! — възкликна Александър. — Кълна ти се, нямах представа за Росица!
— Но прекрасно знаеше, че майка ти държи всички пари под ключ! Знаеше, че не мога да похарча дори сто лева без нейното позволение! И ти го приемаше за нормално!
— Мислех, че така е по-разумно… Мама има повече опит с финансите…
— Не, Александре. Просто те е страх — Виктория затвори куфара и щракна закопчалката. — За теб беше по-лесно да оставиш всичко в ръцете на майка си, отколкото сам да поемеш отговорност.
— Никъде няма да ходиш! — Светлана Димитрова застана пред вратата и ѝ препречи пътя. — Ще останеш тук и ще върнеш парите по сметката!
— Отдръпнете се — каза Виктория с леден глас.
— А ако не го направя? — свекървата скръсти ръце пред гърдите си. — Какво ще ми сториш, безплоднице?
Виктория неволно потръпна. Тази дума Светлана беше започнала да използва, откакто разбра, че тя и Александър все още не успяват да имат дете. Болеше. Унижаваше я. Дълго време Виктория преглъщаше обидата и мълчеше. Но това приключваше тук.
— Ще подам сигнал в полицията за измама — отвърна тя спокойно. — Имам запис на разговора ни. Преди малко сама признахте, че сте присвоила парите на Росица.
Лицето на Светлана Димитрова изведнъж изгуби цвета си.
— Ти… записвала си ни?
Виктория вдигна телефона си. На екрана ясно се виждаше иконата на диктофона.
— Да. А Росица, сигурна съм, ще даде показания. Предполагам, че много ще ѝ е интересно да разбере къде точно са отишли парите ѝ.
— Александре! — изпищя свекървата. — Направи нещо!
Но Александър стоеше неподвижно и мълчеше. Погледът му се местеше от майка му към жена му и обратно.
— Знаеш ли, мамо — проговори той най-накрая. — Може би наистина е по-добре Виктория да си тръгне за известно време. А ти също се прибери у дома. Трябва да остана сам и да помисля.
— Какво?! — Светлана Димитрова сякаш не повярва на чутото. — Ти гониш собствената си майка заради тази…
— Мамо, тръгвай! — повиши глас Александър. — Моля те!
Светлана го изгледа с такова презрение, че въздухът в стаята сякаш натежа.
— Данаил никога не би се държал така с мен. Той е истински син, а ти… — тя не довърши. Само се обърна рязко и излезе, като блъсна вратата след себе си.
Виктория заобиколи мъжа си и се насочи към изхода.
— Виктория, почакай… — Александър се опита да я спре. — Нека поговорим! Наистина не знаех за схемите на мама!
— Възможно е — съгласи се тя тихо. — Но когато стана дума за моите пари, ти избра нейната страна. Ставаше дума за моята мечта, Александре. А ти дори не се опита да разбереш защо това е толкова важно за мен.
— Ще се променя! Дай ми шанс!
Виктория спря на прага.
— Ти не си лош човек. Но не можеш цял живот да стоиш под чехъла на майка си. Докато не се научиш да вземаш решения сам, между нас няма как да се получи.
— Искаш развод?
— Искам да поживея отделно и да помисля. Искам да отворя салона си. А ти реши кое е по-важно за теб — одобрението на майка ти или нашето семейство.
Тя напусна апартамента, оставяйки Александър сам сред тишината. В душата ѝ беше странна смесица от тежест и облекчение. Тежеше ѝ, че се наложи да си тръгне по този начин. Но ѝ олекваше от мисълта, че вече няма да се преструва, че всичко е наред.
Родителите ѝ я приеха без излишни въпроси. Майка ѝ само я прегърна силно и я заведе в старата ѝ стая. Баща ѝ каза, че ще помогне с намирането на подходящо помещение за салона, защото имаше познати в сферата на недвижимите имоти.
След седмица Виктория вече беше подписала договор за наем на малко помещение в хубав квартал. Месец по-късно салонът беше готов да отвори врати — светъл, уютен, подреден с вкус и оборудван с всичко необходимо. Първи дойдоха приятелките ѝ, след тях започнаха да водят свои познати. Работата потръгна.
През първите две седмици Александър ѝ звънеше всеки ден, а после все по-рядко.