Вчера го свърших до последната шепа за онези пирожки, които вие нарекохте „гумени подметки“ и после щедро раздадохте на гълъбите. Така че брашно няма. Между другото, месо също няма — всичкото беше в борша, който току-що отпътува към канализацията.
— Ти подиграваш ли ми се? — Галина Асенова изхвърча в коридора, стиснала телта за разбиване като оръжие. — С какво, според теб, трябва да готвя?
— С любов и грижа, мамо. Нали точно те са най-важната подправка във вашия дом?
В този момент ключът изщрака в бравата. Николай Цветанов влезе, разтривайки уморените си очи. Подуши въздуха и лицето му светна.
— О, пица? Елена, ти си съкровище. Умирам от глад, днес дори не успях да обядвам.
— Не е за теб, сине! — извика Галина Асенова и почти се хвърли към него. — Тя си я е поръчала за себе си. Само за един човек! Представяш ли си такъв егоизъм?
Николай застина на място и погледът му се плъзна от майка му към жена му.
— Как така? А вечерята? Елена, къде е боршът? Цял ден си мислех за него.
— Попитай майка си — отвърна кратко Елена, отвори кутията и отхапа от горещото парче.
— Мамо?
— Беше пресолен, Николайчо! Излях го. За твое добро го направих.
— Пресолен? — намръщи се Николай. — Вчера изядох две купи. Беше перфектен.
— Така ти се е сторило! — Галина Асенова театрално разпери ръце. — От напрежението вкусовите ти рецептори са притъпени. А аз като майка съм длъжна да мисля за здравето ти. Елена обаче не желае да сготви наново и демонстративно се тъпче с храна от кутия.
— Чакай малко — Николай влезе в кухнята и надникна в празната мивка. — Ти си изляла петлитрова тенджера с месо и зеленчуци, защото си решила, че солта е много?
— Не съм решила. Така беше!
— И аз сега какво трябва да ям?
— Мама сигурно ще измисли нещо — обади се Елена от хола. — Преди малко тъкмо търсеше брашното.
— Нямаме продукти, Николайчо — произнесе свекървата с паднал глас. — Жена ти изобщо не умее да планира нито бюджета, нито покупките.
— Мамо, Елена пазарува веднъж седмично по списък. Това, че ти си изхвърлила готовата храна, не означава, че тя не планира добре. Означава, че останахме без вечеря заради теб.
— Ти… ти мен ли обвиняваш? — очите на Галина Асенова мигом се напълниха със сълзи. — Дойдох при вас за цял месец, за да помагам, да ви подредя дома, най-сетне да започнеш да се храниш като хората…
— Последните пет години, докато живеехме двамата, се хранех напълно нормално — отсече Николай. — Елена, дай ми едно парче.
— Не — тя отмести кутията по-далеч. — Има аншоа. Ти я мразиш.
— Вече ми е все едно. Готов съм да изям дори онази подметка, която ти вчера беше изпекла.
— Подметката майка ти я даде на гълъбите — напомни му Елена. — Така че съжалявам.
Николай тежко въздъхна и се обърна към майка си.
— Мамо, денят ми беше ужасен. Исках просто да се прибера, да изям една купа борш и да си легна. Вместо това намирам празна кухня и скандал. Моля те, прибери се в стаята си. Аз ще поръчам нещо.
— Няма да ям тази отрова от картонени кутии! — заяви гордо Галина Асенова.
— Тогава си лягайте гладна.
Останалата част от вечерта премина в напрегнато мълчание. Свекървата се заключи в стаята за гости и оттам от време на време се чуваха тежките ѝ въздишки.