Трясъкът на празната тенджера в дъното на мивката трябваше да прозвучи като последен акорд в тази унизителна сцена. Галина Асенова стоеше насред кухнята с изправени рамене, а в очите ѝ пламтеше злобното тържество на победител. Дори не си направи труда да избърше пръските от копринения си халат.
Елена Велизарова, застинала на прага, бавно свали телефона.
— Всичко ли изляхте? — попита тя тихо, без лицето ѝ да трепне.
— До последната капка! — отсече свекървата и победоносно избърса ръце в кърпата. — Това не ставаше за ядене. Сол, отрова и нищо повече. Няма да позволя да тровиш сина ми с такава помия. Ти изобщо знаеш ли, че Николай има чувствителен стомах? Или нарочно си решила да го съсипеш?
— Стомахът на Николай си е съвсем наред, Галина Асенова. Вчера изяде три чинии от този борш и поиска още.
— Ял е от възпитание! — извика свекървата и пристъпи към нея. — Моето момче е прекалено добре възпитано, за да ти каже истината в очите. Затова съм тук аз — да я изричам вместо него. Ти не си домакиня, Елена. Ти си недоразумение.
Елена погледна часовника. Шест вечерта. Николай щеше да се прибере след около час. Обикновено по това време тя вече се въртеше из кухнята, пържеше филийки или режеше салата, опитвайки се някак да изглади острите ръбове в отношенията с „втората майка“. Но днес вътре в нея нещо щракна. Вероятно беше звукът от капака, запратен в мивката.
— Значи борш няма — спокойно обобщи Елена.
— Няма. И не си мисли, че ще ти позволя пак да вариш същата гадост. Аз лично ще приготвя вечерята.
— Не се затруднявайте — Елена отново отключи екрана на телефона си. — Вече съм взела мерки.
— Какви мерки пък сега? — Галина Асенова я изгледа подозрително. — Ще тичаш до магазина за полуфабрикати?
— Не, защо да го правя. Просто поръчах пица.
Свекървата се задави от възмущение.
— Пица? За вечеря? На мъжа си, който работи по десет часа на ден?
— Не за мъжа си — Елена натисна бутона за плащане в приложението. — Поръчах пица за един човек. За мен. С двойни аншоа и люти чушки. Николай не ги понася, знаете много добре.
— А Николай? — Галина Асенова направо се отпусна на стола. — А аз?
— А вие, мамо, току-що заявихте, че сами ще сготвите вечерята. Заповядайте, действайте. Продуктите са в хладилника, тенджерата е в мивката. Само първо я измийте, че е цялата в мазни петна.
— Ти… ти нахалстваш ли ми? — гласът на свекървата затрепери. — Оставяш семейството гладно заради нараненото си самолюбие?
— Защо гладно? Вие сте тук — кулинарен гений и защитница на стомасите. Николай ще бъде щастлив да опита вашата диетична храна. А аз тази вечер съм в почивка. Ще си ям пицата в спалнята и ще гледам сериал.
Елена се обърна и тръгна към стаята си, оставяйки Галина Асенова сама с празната, мръсна тенджера. Четирийсет минути по-късно на вратата се позвъни. Куриерът ѝ подаде кутия, от която се носеше божествен аромат на чесън и подправки.
— Елена! — чу се гласът на свекървата откъм кухнята. — Къде е брашното? Не намирам брашното!
Елена излезе в коридора с кутията в ръце.
— В шкафа вдясно, на горния рафт. До любимата ви цикория.
— Тук е празно!
— А, да, сетих се.