— Парите ще бъдат точно там, където трябва — изрече Елена почти без глас. — Не се тревожи за това.
Иван се подсмихна, но усмивката му се изкриви — повече приличаше на гримаса, отколкото на увереност.
— Това заплаха ли е? На мен ли ми се заканваш? След всичко, което аз… — млъкна рязко и погледът му се плъзна по съсипаната кухня. — Добре. Мисли си. Давам ти едно денонощие. Утре вечер искам да видя потвърждение за превода. Ако не — приключваме всякакви разговори.
Той се обърна и тръшна вратата с такава сила, че от стената се отрони още тънка ивица мазилка. Елена дори не мигна. Изправи се бавно, заобиколи мазното петно на пода, събра внимателно парчетата от счупената чаша и ги зави в стар вестник. После взе телефона си и набра номера.
— Мамо — каза, щом отсреща вдигнаха. — Нека го оформим както трябва. Наследството да бъде на твое име, не на мое. Да, още днес. Вече се обадих на нотариус. Не, на Иван нито дума. Нека си мисли, че всичко е както преди. Благодаря ти. След час съм при теб.
Колата се носеше по сивия булевард, а Елена гледаше през стъклото и усещаше как вътре в нея нещо най-после застава на мястото си. Не беше радост. Нито победа. Беше чистота на мисълта — онази тиха яснота, която идва, когато престанеш да се плашиш от чужда сянка.
В нотариалната кантора миришеше на восък, прах и стара хартия. Майка ѝ седеше срещу нея изправена и спокойна, облечена в строгото палто, което пазеше само за важни случаи. Не се хвърлиха една на друга. Не плакаха. Просто подписваха. Нотариусът — побелял мъж с уморени очи — прелистваше документите, поставяше печати и задаваше уточняващи въпроси. Елена отговаряше твърдо. Майка ѝ само кимваше. Накрая той затвори папката и я погледна над очилата.
— Всичко е готово.
— Благодаря — отвърна Елена.
Прибра удостоверението в чантата си и излезе навън. Вятърът разрошваше косата ѝ, но на нея ѝ беше топло.
Прибра се късно. Кухнята я посрещна в същото състояние. Тя не се захвана веднага да подрежда. Свали палтото си, окачи го, наля си чай и седна на масата. Телефонът мълчеше. Иван не звънеше. Не пишеше. Нека вярва, че тя е объркана. Нека си въобразява, че времето играе в негова полза.
На следващата сутрин Елена се свърза с фирма за почистване и скоро отвори вратата на изпратения екип.