Счупената чаша се беше търкулнала до перваза и лежеше там, разпадната на три криви парчета. По пода, сред разсипано брашно, локва слънчогледово олио и фаянсови отломки, беше проснат кухненски стол с изкривен крак. Долните шкафове зееха отворени, вратите им висяха на по една панта, а върху тапета над мивката се разливаше тъмно мокро петно: Иван бе запратил натам чаша с остатък от чай, без дори да се цели — само за да тресне по-силно, за да потрепери въздухът, за да разбере Елена.
Той стоеше на прага, задъхан, със стиснати юмруци и разкопчана яка. Погледът му шареше по лицето ѝ, търсеше реакция. Очакваше сълзи. Очакваше гласът ѝ да се разтрепери, тя да отстъпи назад и покорно да промълви: „Добре, ще ги дам.“ Очакваше старият му номер отново да проработи.
Елена седеше до единствената оцеляла табуретка. Пред нея имаше здрава чаша. Тя отпи бавно, остави я на масата и го погледна спокойно — без гняв, без страх, без бързане. Просто го гледаше.
— Къде са парите? — гласът му пресекна и премина в дрезгавина. — Апартаментът е продаден. Сметката е открита. Знаеш какво обсъждахме. Това са общи средства. Няма да търпя да ги криеш от семейството.
Елена кимна, сякаш той бе съобщил нещо очевидно като прогнозата за времето.
— Обсъждахме. Но не сме решавали.
— Стига си играла! — пристъпи напред и под обувката му изпука парче порцелан. — Виждаш ли на какво съм способен? Мога да разбия всичко. Мога да си тръгна. Мога да направя така, че после горчиво да съжаляваш. Дай ключа от банковата касета. Веднага.
Елена бавно огледа кухнята. Стъклата по пода. Изтръгнатите рафтове. Миризмата на разлят оцет и застоял прах. В паметта ѝ изплуваха думите на баба ѝ: „Страхът е лош майстор — върху него къща не се държи.“ Спомни си как преди три месеца Иван уж приятелски бе взел спестяванията ѝ „само за седмица“, после седмицата станала три, след това се появили дългове, а след тях — оправдания. Спомни си и първия път, когато ѝ се развика заради неправилно купени тапети. Тогава тя се бе свила и бе повярвала, че вината е нейна.
Повече нямаше да се свива.