С нея той леко звънна по чашата.
— И така — изправи се Асен Костов, като си придаде тържествен вид, — настъпи моментът за подаръка.
Надежда Борисова дори не смееше да мигне. В съзнанието ѝ за секунди се завъртя цяла сцена: той вади малка кадифена кутийка, шеговито сваля пръстена от връзката с ключовете, пада на коляно… Толкова се беше откъснала от действителността, че не чу как Димитър Яворов прошепна на Йоана Рилскиа:
— Дръж мама, ако се наложи.
По лицето му личеше, че не вярва особено на Асен. И все пак заради майка си му се искаше чудото да се случи. Само че порасналите мъже рядко разчитат на чудеса.
Асен проточи паузата достатъчно дълго, после бръкна в плика и извади оттам безформен пакет. Оказа се дреха. Рокля — сиво-маслинена, от дебела уж „дишаща“ плетка, с висока яка, паднало рамо, дължина до коляното и кройка, която сякаш беше измислена единствено „да прикрива“. На етикета се мъдреше голям стикер: „70% намаление“.
— Доста избирахме — кимна Гергана Валентинова. — Виж само цвета, колко е практичен. Ако се изцапа, няма да личи. А материята — вискоза, не някаква евтина синтетика.
Тя нахално прокара пръсти по плата, после надникна към цената.
— И най-важното — излезе изгодно. Със златната карта стана само около шейсет лева. Това, между другото, аз го уредих. От „Лейди Комфорт“ е. Точно за вашата възраст.
Йоана застина на място. Димитър вдигна чашата си и за миг скри лицето си зад нея. Надежда пребледня. Пръстенът, който допреди секунди беше толкова жив в представите ѝ, се разтвори като мираж. Пред очите ѝ останаха само отпуснатият плат, прекъснатата линия на талията и тази дума — „възраст“. Сякаш някаква чужда ръка я принуди да отговори вместо нея.
— Благодаря. Много… полезна вещ.
— Можеше и по-весело да го кажеш — веднага я сряза Гергана. — Не всеки ден жена получава такъв подарък. Асене, кажи ѝ и ти.
— Наде, не разваляй настроението — усмихна се накриво Асен Костов. — Все пак съм се постарал.
Димитър погледна майка си.
— Мамо, време е за десерта — каза бързо, сякаш прекъсваше сцена, преди да стане непоправима.
Когато гостите си тръгнаха, Надежда прибра роклята в гардероба с прекалено внимателно движение, като човек, който подрежда чужда вещ и няма никакво желание да я докосва отново. Асен, разбира се, не се сдържа.
— Неблагодарна си. Поне можеше да я пробваш. Нормалните жени при такъв подарък се хвърлят на врата на мъжа.
— Аз очаквах предложение — отвърна тя спокойно. — Ти сам каза, че ще го помня дълго.
— Хайде сега, какво общо имам аз с печати и подписи? — сопна се той. — Живеем заедно и това е достатъчно. На мен така ми е добре, значи и на теб трябва да ти е добре. Бракът е само чакане по институции и после делби при развод. Да не искаш някой ден да си разпределяме чиниите? Аз не искам. А и бившата още ми къса нервите. Няма да ходя да се влача по чужди съдилища.
— Удобно е — каза Надежда. — Всичко е изгодно за теб.
— Не започвай.
Тя не започна. Само го запомни.
Месец по-късно във фабриката на Димитър започнаха така наречените „оптимизации“. Отделът беше орязан наполовина, а него го прехвърлиха на половин щат. Заплатите закъсняваха, премиите бяха спрени, допълнителната работа — забранена. В наетия двустаен апартамент изведнъж стана тясно не само за живеене, но и за сметки.
— Мамо, ще се справим — уверяваше я той, ала погледът му издаваше, че вече пресмята всяка стотинка. — Йоана е оправна, взе още часове в кръжока, но това са дребни пари.
Надежда отвори банковото приложение и му преведе по-сериозна сума. Направи го през нощта, след като предварително беше внесла пари в брой по картата. Помоли сина си да не казва нищо. Асен, под предлог „общо планиране на бюджета“, беше започнал да иска разпечатки на разходите ѝ, а всяко превеждане на пари към Димитър се превръщаше в лекция.
И все пак Асен подуши нещо.
— Казах ти вече: на зрял мъж не се помага — заяви сутринта. — Да се размърда. Ние спонсори ли сме му? И ние имаме цели. Скоро искам да купя кола, помниш ли? На майка ѝ трябва по-голяма и удобна. Парите са общи. Не ги разпилявай.
— Това са мои пари, Асене — отвърна тя твърдо. — И това е моят син. Аз ще решавам.
— Щом живееш с мен, решаваме заедно — устните му се свиха в тънка линия.
Надежда само кимна. Същата вечер отново изтегли пари в брой. Помощта продължи да върви по своя таен път.
Когато Димитър ѝ съобщи: „Йоана е бременна“, Надежда седна и за миг затвори очи. Нямаше думи. Имаше само чиста, тиха радост.
— Господи — прошепна тя. — Благодаря ти. Ще ви помагам с всичко.
— Честито — подхвърли студено Асен Костов. — Само да уточним отсега: чуждо семейство не е наш товар. Аз предварително казвам — няма да го поемам като наше задължение.
