— Не може така! — изхриптя тя, останала почти без глас. — Три години работя тук! Имам стаж! Имам права!
— Мога — отвърнах ѝ съвсем спокойно. — Аз съм собственичката. И нямам никакво намерение да допускам грубостта да бъде част от бизнеса ми. Анна Живкова, моля ви, подгответе документите за освобождаването. Дисциплинарно. За тежко нарушение на трудовия ред и за многократни оплаквания, свързани с отношението към клиентите.
— Разбрах — кимна управителката. — Ще го оформя още днес.
— Но аз се извиних! — Нели Вълкова пристъпи към мен, а гласът ѝ вече трепереше. — Дайте ми още един шанс! Няма да се повтори, никога повече! Заклевам се!
Погледнах я право в очите.
— Няма нужда от клетви. И молбите вече са излишни. За последните шест месеца сте получили три писмени забележки. Давани са ви възможности да промените поведението си. Не една, а много. Вие обаче не се възползвахте от тях. Продължихте да унижавате хората. Сега ще понесете последиците от собствените си решения.
— Мразя ви! — изкрещя Нели и в този вик най-сетне лъсна истинската ѝ злоба. — Вие сте отмъстителна, лоша старица! Дошли сте нарочно, за да ме натопите!
Анна Живкова направи крачка напред и я хвана твърдо за лакътя.
— Нели, млъкнете веднага и отидете в служебното помещение. Вземете си личните вещи и напуснете магазина. Незабавно. Дължимата сума ще ви бъде преведена утре по картата.
Продавачката рязко издърпа ръката си, грабна чантата си изпод щанда, откъсна баджа от гърдите си и го запрати на пода. После излетя от търговската зала. Вратата се блъсна толкова силно, че стъклото на витрината потрепери. В помещението останахме само аз и управителката.
— Моля ви да ме извините, Елена Асенова — каза Анна Живкова тихо, а гласът ѝ беше разклатен от напрежение. — Вината е моя. Трябваше да я освободя много по-рано. Подведох ви.
— Не се измъчвайте — отвърнах. — Важното е, че от днес тя вече не работи тук. Ще успеете ли да намерите човек на нейно място?
— Да, разбира се. Всъщност имам предвид една кандидатка. Жена на четиридесет и две години, с опит в подобен бутик. Възпитана, без излишни претенции, с много добри препоръки.
— Чудесно. Назначете я възможно най-бързо. И още нещо — направете събрание с останалите служители. Обяснете им ясно и без заобикалки: уважението към клиента не е красива фраза за табела на стената. То е основата, върху която се крепи целият ни бизнес. Няма значение на колко години е човекът, как е облечен или колко пари носи в портфейла си. Всеки, прекрачил прага, има право на внимание, учтивост и достойно обслужване. Това правило не подлежи на обсъждане.
— Разбирам — кимна Анна Живкова. — Ще говоря с всички още тази вечер, след затваряне.
— Благодаря. И още нещо — извадих визитка от джоба си и ѝ я подадох. — Ако възникне какъвто и да е проблем, звънете ми директно. По всяко време. Оттук нататък ще минавам през бутика веднъж седмично. Без предварително предупреждение. Искам да виждам нещата такива, каквито са в действителност.
Управителката пое визитката, огледа я внимателно и я прибра във вътрешния джоб на сакото си.
— Добре. Ще поддържам връзка с вас. А роклята, Елена Асенова? Доволна ли сте от покупката?
Усмихнах се.
— Роклята е прекрасна. Качествена е. Ще я нося с удоволствие.
— Радвам се да го чуя. Ако имате нужда от нещо друго, винаги сте добре дошла.
Сбогувах се с Анна Живкова и излязох от бутика. Навън беше студено. Остър вятър режеше лицето ми, а снегът се блъскаше в бузите ми на едри, мокри парцали. Стигнах до колата, отключих, настаних се зад волана и оставих плика на съседната седалка. Запалих двигателя и пуснах отоплението. После извадих телефона от чантата си и написах кратко съобщение на Анна Живкова: „Благодаря за бързата реакция. Очаквам информация за новия служител.“ Натиснах „изпрати“ и прибрах телефона.
Триста и шестдесет хиляди лева бях събирала в продължение на двайсет години. Не купих тази сграда само заради печалбата. Купих я, за да имам място, където към мен се отнасят с уважение. Място, в което никой не те оценява по датата на раждане в личната карта. Нели Вълкова беше решила, че възрастта ме прави безсилна. Сгреши. Уважението не се изпросва. То се заслужава.
А вие защитавате ли достойнството си, когато някой се опита да ви унижи, или предпочитате да замълчите, само и само да няма конфликт?
