Десислава Живкова, синът ви всеки месец ви изпраща по осемстотин лева за „разни разходи“. Само че тези пари излизаха от моята лична сметка. Почивките на море на Цветелина Руменова и Валентина Каменова също бяха платени от печалбата на моята фирма. Вие живеете добре благодарение на мен. И в същото време се опитвате да ме унижавате.
Цветелина и Валентина бяха притихнали така, сякаш искаха да се стопят в столовете си. Десислава Живкова стоеше с отворена уста, но нито една дума не ѝ идваше. Цялата ѝ гордост от „преуспелия син“, цялото ѝ чувство за превъзходство рухнаха за секунди. Оказа се, че Александър не е никакъв голям предприемач, а просто служител във фирмата на собствената си жена.
— Добър апетит — казах спокойно, оставих банкнота на масата за водата и се обърнах към изхода.
Навън ме посрещна остър студен вятър. Извадих телефона си още пред ресторанта и набрах адвоката си.
— Павел, здравей. Утре сутринта подготви документите. Освобождавам Борисов от длъжността изпълнителен директор. И блокирай всички фирмени карти, които са на негово име. Да, веднага.
Когато се прибрах, не се разплаках. Дори не седнах. Извадих големия куфар от гардероба и започнах да хвърлям вътре дрехите на Александър — ризи, суичъри, маратонки, всичко купено с моите пари.
След около два часа входната врата се тресна. Александър нахлу в спалнята задъхан, с разкривено лице. Миришеше на алкохол — явно беше решил да удави напрежението след сцената в ресторанта.
Щом видя куфара върху леглото, застина. Само за миг промени поведението си. Несигурността изчезна и на нейно място избухна груба агресия.
— Какво си въобразяваш, че правиш?! — изкрещя той и захвърли якето си върху табуретката. — Посрами ме пред майка ми! Ти нормална ли си изобщо?!
Аз не му отговорих. Продължих да сгъвам вещите му и да ги подреждам в куфара.
— Говоря ти! — пристъпи към мен и удари с длан по вратата на гардероба толкова силно, че тя изтропа. — Ако си мислиш, че можеш просто така да ме изхвърлиш, жестоко се лъжеш! Всичко това е общо имущество! Моите адвокати ще те оставят без нищо, разбра ли? Аз съм вдигнал този бизнес!
Спрях. Обърнах се бавно и го погледнах право в очите.
— Твоите адвокати ли, Александър? За адвокати трябват пари. Фирмената ти карта е блокирана от час и половина. А по заплатната няма нищо — миналата седмица даде всичко на Валентина Каменова за новия ѝ ремонт.
Той премигна. Напереният му вид започна да се разпада пред очите ми.
— Нямаш право… Ние сме женени.
— Имам. Фирмата е регистрирана на мое име. А според брачния договор, който подписа преди пет години, без дори да го прочетеш, защото „Мария, ти си умна, оправи ги тези неща“, бизнесът принадлежи на човека, на чието име е записан.
Александър отстъпи назад. После се отпусна на ръба на леглото, направо върху собствения си куфар.
— Мария… — гласът му внезапно омекна и потрепери. Гневът се изпари, остана само жалък опит да събуди състрадание. — Мария, стига де. Скарахме се, случва се. Майка ми си има особености, знаеш я. Утре ще говоря с нея. Честно. Ще ѝ забраня да се държи така с теб. Хайде да не режем от раз, а?
Посегна към ръката ми, но аз се дръпнах.
— Няма да говориш с нея, Александър. Нямаш смелост. Седеше и мълчеше, докато ме гонеха от ресторанта. Винаги си мълчал. Сега вземи нещата си и си тръгвай.
— Къде да отида посред нощ?! — изви той.
— При майка си. Нали толкова се гордее с успешния си син. Нека сега тя го издържа.
Месец по-късно седях в кабинета си и преглеждах отчетите. Разводът мина без излишен шум. Александър се опита да заведе дело, но щом адвокатът му видя брачния договор и документите на фирмата, само безпомощно разпери ръце.
Десислава Живкова не спираше да ми звъни. Първо крещеше, че съм нагласила всичко. После плачеше и ме молеше да върна Александър поне като мениджър, защото „момчето няма с какво да живее“, а тя самата нямала пари за „най-необходимото за здравето“. Накрая просто смених номера си.
Отпих от горещото кафе, погледнах към есенното слънце зад прозореца и се усмихнах. Понякога е полезно някой да те зачеркне от списъка си. Така получаваш чудесен повод да изтриеш излишните хора от собствения си живот.
