— Теодоре — заговори тя, без да откъсва очи от него. — Разбираш ли какво току-що каза майка ти? Иска да ѝ плащам, защото съсипва продуктите ми в собствената ми кухня.
Теодор Руменов най-после вдигна поглед, макар да го направи така, сякаш му тежеше.
— Галина, майка ми не е съвсем без право — промърмори той. — Отделя време, готви… Ти печелиш достатъчно. Какво толкова, жал ти е да помогнеш на възрастна жена?
От устните на Галина Александрова се изтръгна кратък смях. Сух, остър, почти като задавяне.
— Да помогна? Това, Теодоре, се нарича нагло изнудване. Йорданка Велизарова, от мен няма да получите и една стотинка. А сега ви моля да си съберете нещата и незабавно да напуснете жилището ми.
Лицето на свекърва ѝ за секунди се нашари с грозни червени петна. Жената театрално притисна длан към гърдите си, сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Ах ти, неблагодарнице! — изписка тя, вече напълно изгубила самообладание. — Аз при вас с добро, с отворено сърце! За кого съм отгледала сина си? Да ме пъди някаква чужда жена от дома му?
Теодор скочи рязко от мястото си. Табуретката се плъзна назад и с трясък удари стената.
— Млъкни! — изкрещя той към жена си. — Как смееш да говориш така на майка ми?
— Говоря с жена, която се настани в дома ми и реши да ми връчва сметки — отвърна Галина с равен, хладен глас.
Теодор направи крачка към нея, твърда и заплашителна. Пръстите му се впиха в рамото ѝ, толкова силно, че не ѝ позволиха да се отдръпне. С натиска си я принуди да се наведе към масата, почти над чинията с изстиналото месо.
— Яж и плати на майка ми! — заповяда той през зъби. — И само посмей пак да си отвориш устата.
Галина се изтръгна рязко от хватката му. Отстъпи назад, поемайки въздух на пресекулки. Рамото ѝ пулсираше от болка. В очите на съпруга ѝ не беше останало нищо познато — само злобата на слаб човек, на когото внезапно са показали истинското му място.
Йорданка Велизарова седеше край масата и наблюдаваше сцената с видимо удовлетворение.
Галина изправи гръб. Последните остатъци от неуместно съжаление се стопиха. Срещу нея вече не стояха близки хора, а двама напълно чужди.
— Вън — каза тя тихо, но думата прозвуча толкова тежко, че Теодор неволно отстъпи половин крачка. — До сутринта вещите ти да ги няма тук.
Обърна се и влезе в спалнята. Масивната врата щракна зад гърба ѝ, заключена с резето. Още дълго от кухнята се носеха възмутените крясъци на Йорданка Велизарова. После входната врата се затръшна шумно — свекървата си тръгна. Теодор остана да прекара нощта на дивана в хола.
Галина седеше на ръба на леглото. Взе телефона, отвори списъка с контакти и набра познатия номер.
— Светослав — каза тя, щом брат ѝ вдигна. — Имам нужда от помощта ти. Утре сутринта, в осем. Вземи момчетата от сервиза.
Гласът на Светослав Костов мигновено стана твърд и леден.
— Кой те е наранил?
— Теодор. Време е да се изнесе. И трябва някой да се погрижи това да стане бързо.
— В осем съм при теб — отвърна той кратко.
Галина легна направо върху покривалото. Сън така и не дойде. През цялата нощ в главата си подреждаше следващите ходове.
Точно в осем сутринта звънецът иззвъня кратко.
Облечена вече в строг спортен екип, Галина отключи. На прага стоеше Светослав. Зад него се виждаха още двама едри мъже с плътни работни якета.
— Къде е? — попита брат ѝ тихо.
— В хола. Спи.
Галина отиде до килера, извади руло здрави чували за багаж и без думи ги подаде на мъжете.
Светослав влезе уверено в стаята. Теодор спеше, завил глава с одеялото. Брат ѝ се приближи до дивана и с едно рязко движение дръпна завивката на пода.
— Ставай. Крайната спирка е.
Теодор подскочи, като трескаво затърка подпухналите си очи. Когато видя над себе си трима намръщени мъже, инстинктивно се притисна към облегалката на дивана.
— Вие кои сте? Какво става? Галина! — извика той с писклив глас. — Какъв е този цирк?
— Не е цирк, Теодоре — Галина спокойно се облегна на касата на вратата. — Преместване е. Майка ти те чака.
Момчетата от сервиза действаха организирано и без излишни приказки. Отваряха гардеробите един след друг и започваха да тъпчат дрехите в тъмните здрави чували. Ризи, панталони, пуловери — всичко отиваше на една купчина.
Теодор скочи на крака и в паника се опита да спре единия от тях.
— Ей, по-внимателно! Галина, ти нормална ли си? Нека поговорим като хора! Вчера просто изпуснах нервите си!
Светослав го отмести без усилие и му препречи пътя с ръка.
