и побутна чинията към мен.
— Ти беше права. Майка ми е моя отговорност, не твоя. Ще се оправя сам, ще я заведа в частна клиника, ще намеря начин. Най-важното е между нас да има спокойствие.
Следващите два дни Пламен Орлов се държеше така, сякаш се явяваше на изпит за идеален съпруг. Изхвърляше боклука, без да му напомням. Прибираше се с любимите ми еклери. Гледаше ме с онзи предан поглед, който обикновено виждаш при куче, оставено пред месарница. На третия ден, точно когато започнах да отпускам гарда, капанът щракна.
— Животът е ужасно непредвидим, Елена — подхвана той вечерта с мазен, почти меден глас и постави пред мен дебел лист хартия. — На обекта може да ми се случи нещо. Или пък на теб. Защо да не заверим едно съвсем обикновено пълномощно при нотариус? Генерално, на мое име. Така, ако стане нещо, няма да се разкарваме по институции. Всичко ще е честно, ясно и подредено.
Човекът, който не можеше да плати сметката за интернет, ако не му напомня три пъти, изведнъж започна да говори като младши юрист от кантора. Прехвърлих набързо текста с очи.
Документът му даваше право да се разпорежда с цялото ми имущество, включително и да продава недвижим имот.
— Остави го тук — казах спокойно и отместих листа настрани. — Ще го прочета, когато имам време.
В главата ми веднага зави аларма. Прекалено грижливо постилаше меко под краката ми. Моето уж простодушно момче от провинцията май изобщо не беше толкова простичко.
Последното парче от пъзела си дойде на мястото през нощта. Събудих се жадна и тръгнах към кухнята.
Коридорът тънеше в мрак, но от кухнята се процеждаше бледа светлина от телефонен екран. Пламен стоеше с гръб към вратата и говореше бързо, почти шепнешком.
— Не я притискам, мамо! Подготвям я внимателно. Вече взе пълномощното да го чете.
От телефона се чу сухият, делови глас на Зорница Лъвова.
— Не се отпускай там! Щом подпише, веднага оформяш покупко-продажбата, за да не излязат парите от семейството. После купуваме къщата.
— Помня — изсумтя тихо Пламен. — Къщата я записваме на твое име.
— Точно така! Така е най-сигурно. А твоята жена после няма къде да мърда. Ще дотича на село като добро момиче да плеви лехите. Къде ще иде без нищо?
— Всичко върви по план, мамо. Узряла е вече. Скоро сама ще подпише.
Върнах се в спалнята безшумно. Вътре в мен нещо замръзна, но не се счупи. Просто се подреди в ясен, студен и безмилостен план.
На сутринта станах с час по-рано. Свалих от антрето огромната му карирана пътна чанта. Натъпках вътре лаптопа, самобръсначката, панталоните и онези прословути пантофи.
