В понеделник Гергана Асенова заяви с невинен тон, че ще остане още една седмица.
— Изненадващо ми дадоха отпуск — усмихна се тя сладникаво на брат си. — Нали няма да изгониш собствената си сестра?
— Чувствайте се като у дома си! — засмя се Борис Любомиров, без дори да се замисли.
Елена Филипова само стисна зъби. Не каза нищо.
Същата вечер отново чу приглушения глас на Гергана Асенова, която говореше по телефона:
— Мамо, всичко върви по план… Да, ще остана още… Не, тази глупачка нищо не подозира… Документите почти са готови… Борис така или иначе ще подпише, къде ще ходи?
В Елена всичко кипна. „Само през трупа ми, мила моя“, помисли си тя, докато стоеше неподвижно в коридора.
На следващия ден си взе отпуск и първо отиде при нотариус. После мина през службата по вписванията и през още няколко места, които доскоро дори не беше предполагала, че ще ѝ потрябват. До вечерта вече държеше цяла папка с документи, а в главата ѝ се беше подредил ясен план.
По време на вечерята, сякаш между другото, тя се обърна към Борис:
— Скъпи, какво ще кажеш през уикенда да поканим родителите ти? Отдавна не сме се събирали всички заедно.
Гергана Асенова рязко вдигна очи от чинията си и я изгледа подозрително.
— Чудесна идея! — оживи се Борис Любомиров. — Гергана, мама със сигурност ще се зарадва, че и ти си тук.
— Разбира се — процеди Гергана през зъби. — Напълно подкрепям.
В събота сутринта Елена Филипова вече беше в кухнята. Вареше, печеше, задушаваше, подреждаше — вложи всичките си сили, сякаш подготвяше не обикновена вечеря, а последен ритуал. „Последната семейна трапеза“, мина ѝ горчиво през ума, докато нарязваше зеленчуците за салатата.
До вечерта масата беше отрупана с ястия. Скоро пристигнаха и родителите на Борис — Данаил Живков и Ива Александрова. Свекърва ѝ, както винаги, първо я огледа от глава до пети.
— Добре изглеждаш, Еленче — каза тя с престорена благост.
— Благодаря — отвърна Елена с усмивка. — Заповядайте, настанявайте се.
Когато всички седнаха и започнаха да си сипват, Борис вдигна чашата си:
— За семейството! За това, че сме заедно!
— За семейството — повтори Елена тихо и отпи малка глътка.
Гергана Асенова извърна поглед, а по устните ѝ премина едва забележима усмивка. „След малко няма да ти е толкова весело“, каза си Елена.
— Между другото — произнесе тя достатъчно ясно, за да я чуят всички, — има нещо, което искам да обсъдим.
Разговорите секнаха. Всички погледи се обърнаха към нея.
— Борис, преди няколко дни случайно чух за какво говореха сестра ти и майка ти.
В стаята настъпи тишина. Лицето на Гергана Асенова пребледня.
— Какво имаш предвид? — намръщи се Борис.
— Имам предвид плана сестра ти и майка ти да те убедят апартаментът да бъде оформен само на твое име, а мен да ме отпишете оттам. С други думи — да ме изхвърлите на улицата.
— Какви ги говориш? — възмути се Ива Александрова. — Борисе, жена ти явно е изгубила разсъдъка си!
— Елена, какво става? — объркано попита той, като погледна ту към съпругата си, ту към сестра си и майка си.
— Чух всичко — отговори Елена спокойно, но твърдо. — Дума по дума. Гергана каза, че „тази глупава жена дори не подозира, че може да бъде отписана“, и че „Борис ще подпише, ако го помолим както трябва“.
Гергана Асенова скочи от мястото си:
— Значи си подслушвала?!
— Чух ви случайно, докато подреждах в кухнята — отвърна Елена. — Но това изобщо не е важно. Важното е, че сте решили да ме извадите от дома, който аз смятах за свой.
— Твой дом? — намеси се свекървата. — Жилището е на Борис! Баба му го даде на него!
— Еленче, това сигурно е някакво недоразумение — Борис хвана ръката на жена си. — Никой няма намерение да те гони.
Гергана Асенова и Ива Александрова си размениха бърз поглед.
— Ето папката — каза Елена и извади предварително подготвените документи. — Вътре има всичко, което трябва да се знае.
Борис я отвори и започна да прелиства листовете.
— Какво е това? — попита той, видимо объркан.
— Фактури и касови бележки за мебелите, техниката и ремонта на апартамента — посочи Елена първия пакет документи. — Тук са банковите извлечения от моята карта. Половината разходи са платени от мен. А това — тя отдели друга папка — е официално становище от адвокат относно правата ми върху жилището.
Гергана Асенова пребледня още повече.
— Ти си ходила при адвокат? — изсъска тя.
— Разбира се. Веднага щом разбрах какво сте замислили — отвърна Елена и се изправи с достойнство.
