— Да ги измиеш. Пролет е все пак. Знаеш, че ръцете ѝ не се вдигат над раменете. Ти винаги го правеше. Защо мълчиш?
Диана премести поглед към фикуса. Растението изглеждаше жалко и посърнало, но поне не настояваше някой да му лъска прозорците.
— Василе — произнесе тя тихо. — Сигурен ли си, че искаш да чуеш отговора?
— Какво? — не схвана той. — За какво говориш?
— Помниш ли защо поиска развод? — попита Диана, а гласът ѝ изведнъж стана равен, почти нежен. — Каза ми: „Остаря, измори се, с теб ми е скучно. Трябва ми по-млада жена, която умее да се радва на живота.“
Васил замълча. Паузата се проточи неприятно дълго.
— Това няма нищо общо — измърмори най-сетне. — Говорим за майка ми.
— Именно — отвърна Диана, макар той да не можеше да види как кимва. — Точно за твоята майка говорим. Искал си по-млада съпруга — тогава нека тя плаща вашите сметки. Нека тя купува продукти, носи лекарствата и мие прозорците. От днес нататък майка ти е твоя грижа. Твоя, Василе. Не моя.
— Ти нормална ли си? — гласът му изтъня от възмущение. — Каква по-млада жена пак намесваш? Разведохме се, защото всеки ден ми опяваше! А майка ми няма никаква вина!
Диана се засмя. Не нервно, не отчаяно. Засмя се така, както се смеят хора, на които най-после им е станало безразлично.
— Отиде при Анна от счетоводството — започна тя да изброява спокойно. — На двайсет и шест е. Боядисва си косата в розово и пие смутита. Миналата седмица качи ваши снимки от ресторант. Само че майка си още не си ѝ показвал, нали?
Мълчанието в слушалката каза повече от всяко признание.
— Е, значи е време за запознанство — продължи Диана. — Заведи новата си млада жена при майка си. Нека види какъв обем работа я чака. Сметките са в чекмеджето на кухненската маса, отляво — шест квитанции. Лекарствата: сутрин за кръвното, вечер за ставите, а веднъж на три месеца задължително курс инжекции — тя знае кои. За ядене: извара, кисело мляко, елда, пилешко; никакво свинско, тежи ѝ. Прозорците се мият веднъж месечно, най-добре с парцал на дълга дръжка. И още нещо — обича да ѝ четат на глас стари криминални романи. Не е задължително, но ако го направиш, ще ти е благодарна. Успех, Василе.
— Ти… — започна той, но Диана вече беше прекъснала разговора.
Няколко секунди тя гледа тъмния екран и чакаше да звънне пак. Да закрещи. Да изпрати цяла поредица съобщения със заплахи и обиди. Но телефонът остана ням. Може би просто се беше стъписал.
