Той вече дори не се стараеше да изглежда като доброжелателен съсед. Застанал на прага, Александър Любомиров носеше със себе си мирис на скъп тютюн и онази самоуверена наглост, която се появява у хора, убедени, че никой и нищо не може да ги стигне.
– Тя е с трийсет години по-млада от мен! – изрева той, когато Цветелина Ангелова се опита да го върне към някаква остатъчна съвест. – Имам право! Цял живот съм се скъсвал от работа. Заслужил съм си празник, не това безкрайно униние с Албена. Не се бъркай там, където не ти е работа, Цветелина. Защото мога да си припомня как точно си тръгна от службите. Там май не всичко беше толкова чисто, нали?
Цветелина го изгледа спокойно. В сините ѝ като метличина очи нямаше и следа от уплаха. Имаше само хладно, професионално любопитство – същото, с което човек наблюдава заподозрян минути преди да му бъде повдигнато обвинение.
– Александре, в момента правиш грешка – каза тя тихо. – Мислиш си, че ти си ловецът. Но в тази история ти си само отпечатък в пясъка.
Той се изсмя грубо, блъсна вратата и си тръгна. Около час по-късно телефонът на Цветелина иззвъня. Обаждането беше от същия онзи архив, където тя бе започнала да проверява връзките на Габриела Софийскиа.
– Госпожо Ангелова? По вашия обект излезе нещо доста интересно… Оказва се, че Габриела не е просто любовница. Преди три години е имала присъда. Измама в особено големи размери. А нейният „куратор“ е същият юрист, който в момента подготвя документите за развода на Александър Любомиров.
Цветелина бавно остави слушалката. Капанът вече беше щракнал, само че не около Албена.
Александър се чувстваше като победител. В неговата глава светът отдавна се делеше на хищници и на хора, които могат да бъдат използвани. Албена, жената, с която беше прекарал трийсет години, само за няколко дни се бе превърнала за него в „излишен товар“. И дори не си правеше труда да го прикрива, когато нахлуваше вкъщи, за да събере поредната част от вещите си.
– Александре, нали ми беше обещал, че през септември ще отидем заедно в санаториума? Аз вече разглеждах и оферти… – Албена стоеше на прага на спалнята и мачкаше в ръце кухненска кърпа.
– Забрави, Албена. Септември ще го прекарам на острови. С човек, който не ми говори за кръвно и намаления на прах за пране – отвърна Александър и запрати скъпото си кожено яке в куфара. – И престани да ме гледаш така. Оставих ти достатъчно, за да не останеш на улицата. Вилата на четирийсет километра от града има прекрасен въздух.
Цветелина наблюдаваше сцената през отворената врата. Беше дошла да прибере приятелката си при себе си. Очите ѝ оставаха ледени. В чантата ѝ лежеше диктофон, на който вече беше записан този малък спектакъл на самопризнание. Като бивш оперативен служител тя отлично знаеше, че в съдебна зала по чл. 159 за измама подобни записи сами по себе си са само фон. Но при очни ставки, когато трябва да се натисне психиката на човек, те можеха да се окажат безценни.
– Александре, сигурен ли си, че „Вектор“ е толкова надеждно пристанище? – обади се тя от мястото си до касата на вратата.
Той се обърна рязко. За миг лицето му се изкриви, а в очите му проблесна подозрение. Само след секунда обаче отново надяна обичайната си маска.
– Пак ли започваш с въпросите си, Цветелина? Казах ти вече – не се меси. Ти тук си никоя. Една неуспяла приятелка със съмнително минало. Гледай си папките и ме остави на мира.
– Папките понякога са различни – Цветелина направи крачка навътре. – Например онези, които се пазят в архива на затворническата администрация. Ти знаеше ли, че твоята Габриела не е просто „любовта на живота ти“, а професионален социален инженер? Истинската ѝ фамилия не е тази, която използва в Инстаграм. Минала е по дело за източване на активи в Пазарджик. Схемата е добре отработена: влиза в доверието на заможен мъж, парите се прехвърлят през фиктивни фирми и след това тя изчезва.
Александър се засмя, но смехът му прозвуча сухо и кратко. Започна да мига прекалено често – сигурен знак, че мозъкът му трескаво търси отговор, който да не звучи като паника.
– Глупости. Просто завиждаш. Габриела обича мен, не парите ми. Всичко вече сме го обсъдили. Утре подписвам последния договор с юриста и сме свободни.
– Между другото, юристът също е любопитна фигура – продължи Цветелина, забивайки ударите си в една и съща точка, спокойно и безпощадно, както се прави на разпит. – Благой Данаилов, нали така? Същият, който по някакво чудо все се оказва близо до всички „обекти“ на Габриела през последните пет години. Ти си въобразяваш, че изнасяш пари от семейството си. Не, Александре. Ти просто им ги опаковаш красиво.
Александър пристъпи към нея толкова близо, че между тях почти не остана въздух. От него се носеше аромат на скъп парфюм, примесен с острата миризма на адреналин.
– Ако само посмееш да кажеш на Албена и една дума за „Вектор“ или за документите, ще те смачкам. Имам връзки нависоко.
