Цветелина Ангелова отдавна не вярваше на думи, а на паузи, разминавания и дребни следи. Годините в отдела за борба с наркотрафика я бяха научили да разпознава измамата по начина, по който човек мълчи прекалено дълго или нервно наглася маншетите си. Александър Любомиров, съпругът на старата ѝ приятелка Албена Соколова, беше започнал да се издава преди три месеца. Това не беше предчувствие, а проста сметка.
– Представяш ли си, Цвети, все по-често ходи в командировки до Бургас. Обяснява, че там откривали нов логистичен център – Албена бъркаше захарта в изстиналото кафе и гледаше през кухненския прозорец. – Прибира се смачкан, право под душа. Дори вечеря не иска.
Цветелина кимна и запомни всяка подробност. Албена виждаше изморен и всеотдаен съпруг. Цветелина виждаше класическо заличаване на следи. След душа не остава аромат на чужд парфюм, а „смазан съм от работа“ е удобно прикритие, когато трябва да се избегнат въпроси в спалнята.
– Александър винаги си е бил работохолик – каза тя спокойно, макар че сините ѝ очи вече оглеждаха антрето.
Върху шкафа лежеше касова бележка от автомивка, явно изпаднала от якето на Александър. Цветелина плъзна поглед по редовете: „19:45, цялостно почистване на салон“. До Бургас пътят беше около три часа. Ако наистина беше тръгнал в седем вечерта, както бе казал на Албена, нямаше как по същото време да е на автомивка. Значи изобщо не беше напускал града.
След седмица Цветелина „случайно“ се озова край бизнес сградата, в която се намираше офисът му. Това не беше следене, а оперативен оглед. В 18:15 Александър излезе от входа. До него вървеше момиче с тънки глезени, дръзко каре и възраст съвсем малко над тази на дъщерята на Албена. Габриела Софийскиа.
Александър се държеше като неопитен дилър, който се страхува да не бъде забелязан: оглеждаше се непрекъснато, но стискаше девойката за лакътя твърде собственически. В жестовете му имаше нещо лепкаво и самодоволно. Отвори ѝ вратата на джипа, а преди да седне зад волана, бързо я целуна по темето.
Цветелина погледна часа: 18:22. След пет минути Албена щеше да получи съобщение: „Задържам се на съвещание, ще закъснея.“
Следващия уикенд всички се събраха на вилата. Александър беше в стихията си. Наливаше скъпо вино, разказваше вицове и прегръщаше Албена Соколова през раменете. Само че Цветелина забелязваше как през няколко минути поглежда към телефона си, оставен с екрана надолу.
– Алекс, какво стана с онзи склад в Бургас? – попита тя небрежно, докато режеше сирене. – Един познат от митниците ми каза, че там всичко било стопирано.
За частица от секундата Александър замръзна. Клепачът му едва видимо потрепна – чиста реакция на контролен въпрос. Кокалчетата на пръстите му, стиснали чашата, побеляха.
– Познатият ти греши – отсече той, а гласът му падна с половин тон. – Имаме специален проект. Поверителен.
– Разбирам – усмихна се Цветелина. – Работата си е работа.
Тя видя как гневът му се надига. Беше разбрал, че тя рови. Но още не подозираше, че чрез свои връзки Цветелина вече е поискала извлечение по личните му сметки. Там картината беше повече от любопитна: през последните два месеца Александър беше превел значителна сума – около 40 000 лв. – по сметката на някакво дружество „Вектор“. На хартия – за консултантски услуги. В действителност – източване на общите семейни пари преди изпълнението на основния му план.
В понеделник ударът дойде направо в кабинета на Цветелина. Албена се появи пребледняла, със сивкаво лице, а ръцете ѝ трепереха толкова силно, че не можеше да задържи чашата с вода.
– Той си тръгва, Цвети… – прошепна тя. – Каза, че е срещнал любовта. Каза, че аз съм „изсъхнала“, а на него му трябвало въздух.
– Какво казва за имуществото? – Цветелина веднага премина в режим на разпит.
– Твърди, че фирмата е пред фалит. Каза, че апартаментът е ипотекиран за кредит, взет за онзи проект в Бургас. Предлага да се разделим мирно: за мен старата кола и вилата, а той уж поемал дълговете и си тръгвал само с една чанта.
В Цветелина се надигна ледена, професионална ярост. Александър не просто напускаше жена си – той извършваше рейдърско превземане на собственото си семейство.
– Албена, слушай ме много внимателно – наведе се тя напред. – Утре отиваме при нотариус. Той си мисли, че ще подпишеш съгласие за подялба. Само че не знае, че вече имам отговор от архива за неговия „Вектор“.
Същата вечер Александър Любомиров се появи в дома на Цветелина Ангелова и още от прага стана ясно, че разговорът няма да мине спокойно.
