В крайна сметка Виолета Живкова си каза, че каквото и да ѝ струва, ще намери начин да се види с Дарина Пиринки лице в лице — и то на своя територия. Само че момичето упорито отбягваше всяка покана и все не се намираше удобен момент.
Един ден обаче Виолета случайно разбра, че синът ѝ все пак е водил „гостенката“ вкъщи. Следите от визитата личаха навсякъде — в мивката се трупаха неизчистени чинии, на облегалката на дивана бяха оставени две чаши, а в банята хавлията лежеше на пода, сякаш някой очакваше камериерка да я прибере.
— Защо не ме предупреди, че ще имаме компания? — попита тя Теодор, като едва удържаше гласа си спокоен.
— Ами… тя мина само за малко — отвърна той и сви рамене.
— И какво каза? Хареса ли ѝ домът ни?
— Според нея у тях било доста по-уютно. Тук, казала, си личало, че няма мъжка ръка.
— Моля?! — Виолета го изгледа остро.
— Е, татко си тръгна. Та затова…
— Значи според твоята Дарина ти не си мъжът в тази къща?
Теодор я погледна объркано, а тя продължи, вече без да крие раздразнението си:
— Точно така — не те приема за такъв! И с право! Защото още си хлапак — и по години, и по поведение! Само тичаш след нея!
— Мамо, какво ти става?
— Запомни едно: повече тази госпожица няма да прекрачва прага ми! Идва, разхвърля, оставя след себе си бъркотия и после си позволява да обсъжда мен и дома ми!
— Да не би да имаш… такива периоди? — промърмори той неловко. — Дарина казва, че при по-възрастните жени се случвало нещо… на „к“… климакс ли беше?
— Климакс има в главата ѝ, не аз! — отсече Виолета. — И ако някой тук изглежда остарял, то това не съм аз. Аз съм в разцвета си!
Тя хвърли парцала в мивката и реши, че няма да чисти след ничии гости.
— Ще измиеш всичко до блясък и ще пуснеш пералнята! Да стане стерилно! Голям „жених“ си намерил! — подвикна тя с насмешка.
Теодор я гледаше смаян. Не бе очаквал такава бурна реакция за няколко уж безобидни думи.
От този ден нататък той престана да води Дарина у дома. Думите на майка му обаче заседнаха в съзнанието му. Ако наистина тя не го възприемаше като мъж, има ли смисъл да продължава връзката? Засега само размишляваше, но едно бе сигурно — за сватба вече не бързаше. Все пак обичаше майчините ватрушки, а от тези на Дарина така и не бе опитал.
