— Може би я е срам от мен… — прошепна Виолета и замълча, обзета от тревожни догадки.
— Срам, казваш? Че тя ти е почти връстница! — възкликна приятелката ѝ. — Каква е тази зряла госпожа…
— Не знам вече какво да мисля.
— Кажи направо на Теодор, че искаш да я видиш. Нека я доведе — ако трябва, с хитрост, ако трябва — насила.
Теодор се прибра късно същата вечер. Виолета го посрещна в коридора.
— Е, какво каза за сладките? — попита уж небрежно.
— Дарина смята, че са малко сухи. И че плънката не била достатъчно.
— Така ли? Тя пък откога е майстор-сладкар? — смая се Виолета Живкова.
— Не е, но правела по-хубави.
— Опитвал ли си ги?
— Не.
— Тогава на какво се основаваш?
— Тя така твърди.
Виолета стисна устни.
— Добре. В събота ви чакам двамата. Нека донесе своите. Ще ги сравним. Може и аз да науча нещо ново.
— Добре, както искаш — отвърна нехайно той.
В съботния ден Теодор отново отиде да вземе Дарина. А Виолета още от сутринта бе потънала в кулинарни сайтове и стари тефтери с рецепти — преглеждаше пропорции, съвети за тесто, тайни за пухкавост. Нейните сладки ставаха въздушни и ароматни, но ѝ се искаше да докаже на тази самоуверена Дарина Пиринки, че умее и повече.
„Ами ако наистина има талант? Ще видим…“ — мислеше си тя, докато в ума ѝ се оформяше образът на бъдещата снаха.
Към шест вечерта Виолета не издържа и позвъни.
— Къде сте? Гостите ми няма ли да пристигнат? Или още месите?
— Мамо, Дарина реши да обиколим магазините. Малко се забавихме. После трябва да минем през баба ѝ да ѝ занесем покупки — натоварихме пет чанти.
— Нека сама си ги носи! — избухна Виолета. — Ти да не си ѝ хамалин?
От слушалката се чу звънлив женски глас:
— Тео, стига си говорил! Избрах роклята, ела да платим!
— Сине, ти сериозно ли ще ѝ купуваш рокля? — ахна Виолета. За целия си живот не беше получила от него дори хляб без да му даде пари. Дори сега, когато изкарваше нещо от фрийланс, пак искаше за гориво. А ето че за Дарина — рокля.
— Разбира се. Тя ми е приятелка. Поиска рокля — купих ѝ. Нали все повтаряш, че мъжът трябва да е внимателен. Хайде, мамо, после ще се чуем.
След този разговор за поканата повече дума не стана. А приятелката на Виолета бе категорична, че щом Дарина вече втори път не се появява, значи изобщо не уважава бъдещата си свекърва.
— Иди в университета му и я намери. Кажи ѝ, че не си отгледала сина си за някаква случайна особа.
Виолета не искаше да стига дотам — и едва ли щяха да я пуснат вътре. Но мисълта да се срещне с Дарина Пиринки на своя територия постепенно започна да ѝ се струва все по-неизбежна.
