Телевизорът тихо бръмчеше в ъгъла, а Виолета Живкова се бе свила в креслото.
„Ако изобщо дойдат, сами ще си наредят масата“, отсече наум тя и остави дистанционното до себе си.
Малко след единайсет входната врата изщрака. Тя вече се беше унесла.
— Мамо! Какво правиш, заспала ли си? — гласът на Теодор Кирилов я изтръгна от дрямката.
— Така изглежда… — сепна се тя и хвърли поглед към часовника. — Не е ли малко късно за гости?
— Сам съм. Има ли нещо за ядене? Умирам от глад! Дарина излапа целия пуканки в киното, после настоя да спрем до една закусвалня и омете и двата бургера. За мен нищо не остана.
— Ела в кухнята. Ще стопля картофите… — въздъхна Виолета.
Тя не го разпитваше. Реши, че щом момичето не се е появило, значи така е по-добре. Но Теодор сам подхвана темата, докато ядеше.
— Решихме спонтанно да идем на филм, после се разходихме. Днес Дарина не беше в настроение. Каза, че не иска да се запознава с бъдещата си свекърва в такова състояние.
Лъжицата на Виолета застина над чинията.
— Каква свекърва? Чакайте малко… вие вече мислите за женитба ли? Тя да не би… — ръката ѝ неволно докосна корема ѝ.
— Не, мамо! Просто се опознаваме.
— Само да те предупредя — строго го изгледа тя, — аз шеги не правя. Ако стане беля, куфарът и право при нея. Между другото, къде живее това момиче?
— В покрайнините.
— Ясно… не най-спокойният квартал. Откъде ги намираш тези Дарини, Тео? Нима няма свестни момичета?
— Тя е свестна. Между другото, утре ми сложи от ватрушките.
— Защо ти са?
— Ще занеса в института.
— Нали се храниш в стола?
— Ще почерпя Дарина.
— Вие учите заедно?
— Не. Тя работи в студентския стол.
Виолета преглътна. Новината след новина я заливаше.
— Студентка ли е, на практика?
— Не, отдавна е завършила — подсмихна се Теодор.
— На колко години е? — попита тя внимателно.
— Двайсет и седем.
Той не изчака реакцията ѝ. Грабна сам сладките, натъпка ги в кутия, пъхна я в раницата си и се прибра да спи.
— Представяш ли си, почти с десет години е по-голяма от него! — гласът на Виолета трепереше в слушалката, докато се оплакваше на приятелката си.
— Казвах ти да разбереш по-рано с кого излиза синът ти!
— Навярно се притеснява от мен… — прошепна Виолета и замълча, обзета от тревожни догадки.
