Виолета Живкова никак не се въодушеви, когато деветнадесетгодишният ѝ син Теодор Кирилов обяви, че си има „сериозна приятелка“. Според нея той беше още дете за подобни обвързвания. Затова, щом Теодор заяви, че иска да доведе момичето, за да ги запознае, майка му осезаемо се напрегна.
Тя обсъди ситуацията с най-близката си приятелка. Оттам дойде съветът, че „враговете се разпознават лице в лице“ и че е по-добре девойката да бъде поканена у дома.
— Ще я видиш, ще размените няколко думи… Трябва да знаеш с кого се движи синчето ти — настоя приятелката.
— Не съм сигурна, че съм готова за това…
— А готова ли си да гледаш внуче на четирийсет?
— Пази Боже! — възкликна Виолета и в крайна сметка съобщи на Теодор, че очаква Дарина Пиринки на гости.
— Мамо, Дарина обожава ватрушки. Ще направиш ли?
— Ъъ… добре — смути се тя. Смяташе да мине само с купена торта и чай, но явно нямаше да стане.
— И още нещо — харесва желирано месо, винегрет… въобще е фен на българската кухня.
„И на похапването като цяло“, мина ѝ през ума, ала замълча.
— Аз ѝ казах, че готвиш страхотно. Дори по-добре, отколкото в студентския стол — добави той.
От подобен „комплимент“ Виолета онемя. Само поклати глава, без да намери думи.
В събота домът ухаеше на току-що изпечени, златисти ватрушки с пухкав пълнеж от извара, а масата беше отрупана с грижливо приготвени ястия. Виолета, пременена специално за случая, нервно очакваше бъдещата си снаха. Все пак ролята на добра домакиня и всеотдайна майка изискваше достойно посрещане.
Теодор беше тръгнал още сутринта да вземе Дарина. Трябваше да пристигнат в дванайсет.
Часовникът отброи пладне. Виолета застана до прозореца. Половин час по-късно вече обикаляше стаята. След още петнайсет минути набра сина си.
— Теодоре, къде сте?
— Мамо, на кино сме! Не мога да говоря! Защо звъниш? — прошепна раздразнено той.
— Как така на кино? Аз ви чакам! Всичко е подредено!
— Е, чакай тогава. Нали нямаш други планове! — отвърна той и прекъсна.
Виолета бавно се отпусна на стола.
Осъзна, че ако продължи да ги чака гладна, може да прекара цял ден. Първо хапна сама. После изми съдовете. Свали празничната рокля. След още час прибра салатите в хладилника и остана в тишината на подредения, но вече безсмислено подготвен дом, чудейки се как точно ще протече тази дългоочаквана среща.
