Сестра ѝ я посъветва да си вземе тапи за уши. Цветелина Радославова опита, но след няколко нощи се отказа – ушите я боляха, а и пак чуваше всяко тропване.
Не след дълго Мила Ангелова съобщи, че е бременна. Цветелина се усмихна и я прегърна, ала отвътре я прониза тревога. Представи си безсънните нощи, коликите, първите зъбки и непрестанния бебешки плач. Искаше да бъде баба, но по свой начин – да идва, да помага и после да се прибира в тишината си.
Скоро след това Мила доведе у дома дребно йоркширско териерче – Бисквит.
— Сериозно ли? Куче? — смая се Цветелина.
— Не е наше. Приятелка е на море и нямаше на кого да го остави. Само за две седмици. Спокойно е и възпитано — увери я дъщеря ѝ.
Оказа се точно обратното – животинчето скимтеше нощем и драскаше по вратите. Това преля чашата.
— Мила, дотук бях. Давам ви две седмици да си намерите квартира. Връщаш кучето и се изнасяте — каза твърдо тя.
Последваха сълзи и сцени, Кирил Странджански се затвори в мълчание. Но след изтичането на срока двамата си тръгнаха.
Същата вечер Цветелина заспа дълбоко, както не ѝ се беше случвало отдавна.
На следващия ден Десислава Яворова ѝ се обади.
— Завиждам ти. Може и аз да направя същото…
— Решавай сама. Моите дори не се обадиха — отвърна тя с горчива усмивка. — Понякога самотата е по-добра от лошото съжителство.
Знаеше, че отношенията с Мила вече няма да са същите. Но поне в дома ѝ отново цареше тишина — а с нея идваше и спокойствието да продължи напред.
