Думите му прозвучаха учтиво, но без истинска готовност за промяна. И на практика нищо не се промени.
Цветелина Радославова обаче започна да се съобразява с тях – гледаше филми единствено със слушалки, пускаше пералнята само през деня, когато младите ги няма, и се движеше из апартамента почти на пръсти. Не разбираше защо същата елементарна деликатност е толкова трудна за тях.
Накрая потърси разговор и с Мила Ангелова:
— Миле, ценя помощта ви вкъщи. Но те моля — докато спя, опитайте се да сте по-тихи. Събуждам се от най-дребния шум.
— Мамо, наистина внимаваме. Кирил дори монтира филтър за водата, изхвърля боклука всеки ден — започна да се оправдава тя.
Цветелина преглътна раздразнението си — не ѝ трябваха удобства, а спокойствие.
— Благодарна съм. Просто с годините сънят става по-лек.
— А защо не поспиваш следобед, когато сме на работа? — попита Мила.
Тя онемя. Значи трябва и режима си да променя?
— Не ми е приятно. Имам си установен ритъм.
— Хората спят нощем, мамо — отвърна дъщеря ѝ засегнато.
— Цял живот ставах рано, за да работя и да те отгледам. Поне сега ми позволете да живея по своя начин.
— Добре, ще говоря с Кирил — съгласи се неохотно Мила.
Сложиха уплътнения по вратите, но ефектът беше краткотраен. Само след седмица всичко се върна по старому. Тогава сестра ѝ ѝ даде един съвет, който Цветелина реши да обмисли сериозно.
