сграбчи бившия ми съпруг за яката на скъпото му марково яке и го повдигна без особено усилие.
— Ей! Пусни ме веднага! Ще звънна в полицията! — изквича Мартин, когато маратонките му се отделиха от пода с десетина сантиметра.
— Звъни, братле — отвърна невъзмутимо Георги Яворов. — Само не забравяй да им обясниш как си дошъл да изнудваш бившата си жена за квадратни метри. Членът за изнудване напоследък е доста актуален.
И, сякаш носеше не човек, а неудобен пакет, го понесе към коридора.
Светлана Александрова и Ива Александрова се затътриха след тях с охкане, вайкане и размахване на ръце, досущ като подплашени гъски, изгубили водача си.
Аз, разбира се, любезно отворих широко входната врата. Георги изнесе тялото на блудния осеменител внимателно, почти деликатно — да не вземе да одраска касата, все пак ремонтът беше правен от Мартин и трябваше да се пази! После стигна до асансьора и натисна бутона. Вратите услужливо се разтвориха. Георги постави Мартин в най-далечния ъгъл на кабината, като наказан ученик, хванат да преписва.
— Дами, багажът ви е натоварен. Моля, заемете местата си за отпътуване — казах галантно и посочих асансьора с ръка.
Светлана Александрова и Ива Александрова ме пронизаха с погледи, в които имаше проклятия поне до седмо коляно, и се шмугнаха при безценния си Мартин.
— А, да не забравите документа — добавих аз, смачках тяхното „споразумение за компенсация“ и го метнах в кабината, като улучих бившия си право в гърдите.
— Купете му рамка. Закачете го над креватчето на наследника. Да ви напомня, че апетитът може да е голям, но понякога човек трябва навреме да си прибере устната.
Вратите на асансьора започнаха да се плъзгат една към друга.
— Курва! — успя да изсъска на изпроводяк Светлана Александрова.
— Затова пък с апартамент! — извиках весело към затварящите се врати.
Тъпият метален звън извести, че циркът е потеглил към първия етаж. Георги изтупа ръце, сякаш току-що беше изхвърлил чувал с боклук, и ме погледна с лека усмивка.
— Е, какво? Протеинов шейк ли ще пием, или направо да отварям коняка?
— Георги, ти си моят личен супергерой — въздъхнах аз, усещайки как напрежението най-сетне се отлепя от раменете ми.
После не се поколебах нито секунда:
— Отваряй коняка.
Вдигнахме чашите.
— За хубавата жилищна площ — казах аз. — И за личните супергерои.
