— На студения бетон, само по тениска — продължи Зорница, без да повиши тон. — Защото не му е харесала супата. Давате ли си сметка какво сте направили?
— Не ми дръж такъв тон! — избухна Иванка Калинова. — Това е моят дом! Аз съм му баба и имам право да искам уважение. Така са ме учили и мен, пък ето — станала съм човек.
— Вижда се — Зорница посочи с поглед треперещия Васил. — От днес нататък думата „баба“ ще го кара да се свива. И ви уверявам, това беше последният път, в който сте решили да го „възпитавате“.
Тя извади телефона си. Иванка изкриви устни, сякаш казваше: звъни на когото щеш, Николай пак ще бъде на моя страна. Пет години Зорница в този дом беше приемана не като жена, а като добавка към „наследника“. Свекърва ѝ я наставляваше как да готви, как да пере, дори как да диша. А мъжът ѝ все махваше с ръка: „Мама го прави за добро.“ Зорница преглъщаше. Но този път не ставаше дума за нея. Ставаше дума за сина ѝ.
Чуха се сигнали. После гласът на Николай Данаилов, заглушен от шумовете в автосервиза:
— Зори, зает съм, имам клиент…
— Николай. Майка ти е изкарала Васил на стълбището без яке. Седял е на бетона и е плакал. Заради супа. Ако до петнадесет минути не си тук, събирам багажа и си тръгвам със сина ни завинаги. Решавай.
Говореше достатъчно високо, за да чуе Иванка всяка дума. Лицето на свекърва ѝ се издължи и посивя като стара шпакловка. Пръстите ѝ се впиха в касата.
— Какво си позволяваш?! — просъска тя. — Той ще те изгони!
В слушалката гласът на Николай внезапно стана твърд и непознат:
— Какво?! На стълбището?! Тръгвам. Веднага. Не смей да си тръгваш.
Зорница прекъсна разговора. Погледна Иванка дълго — без злорадство, но и без капка страх. После заведе Васил в стаята, уви го в одеяло и му донесе топло мляко. Седна до него, галеше го по косата и му разказваше за котарака на съседите. Малкият постепенно спря да трепери, само подсмърчаше и все поглеждаше към вратата.
След десет минути входната врата изтрещя. Николай нахлу с работното си яке, пропито с мирис на масло, и с очи, пълни с ярост. Влетя в детската, видя сина си в одеялото и Зорница с почервенели очи. После рязко се обърна към майка си.
