— Пука ми за каквито и да било становища! — изрева Кирил и стовари юмрук върху плота с такава сила, че чашите издрънчаха. Жана подскочи от мястото си в ъгъла. — Имам заем от осем милиона! Купих оборудване! Откриването е след две седмици! Осъзнаваш ли, че ще ми издадат заповед за събаряне? За събаряне на фасадата!
— Не става дума само за фасадата — отвърнах спокойно. — Сградата е проектирана като единен обем върху общ фундамент. Щом основата попада в охранителната зона на колектора, подлежи на премахване цялата конструкция. Това нарушение не може да бъде „поправено“.
Настъпи тежка пауза. Чуваше се единствено равномерното тиктакане на стенния часовник и накъсаният му дъх.
Той ме изгледа присвито.
— Ти… знаеше ли? Работиш в системата. Защо не ме предупреди по-рано? Още когато започнах с оградата?
Погледнах го право в очите. В съзнанието ми изплува верандата, Жана, която изскимтя под маратонката му, и онова грубо „млъкни, помияр“.
— Сам каза, че си „уредил“ всичко тихомълком и че в администрацията имаш хора — отвърнах хладно. — Реших, че разбираш какво правиш. Не ми е работа да се меся в чужд бизнес с непоискани съвети.
— Подла си — изсъска той.
Димитър рязко се изправи.
— Кириле, внимавай как говориш на жена ми!
— Тя ме предаде! — кресна брат му. — Знаела е и е мълчала! Чакала е да излея парите, да затъна в дългове!
Той пристъпи към мен с вдигната ръка — неясно дали щеше да ме блъсне или просто да жестикулира заплашително. В същия миг Жана, която от години едва се надигаше от постелката си, застана между нас. Не излая. Само оголи пожълтелите си зъби и издаде нисък, глух звук, от който Кирил инстинктивно отстъпи.
— Тръгвай си — казах тихо. — Протоколът вече е въведен в системата. Не подлежи на оттегляне. До три дни ще получиш съдебното разпореждане.
— Ще те съсипя — прошепна той, докато нахлузваше якето си. — Ще мина през всичките ти началници. Ще изхвърчиш от службата!
Вратата се затръшна така силно, че стъклата звъннаха. Димитър се отпусна на дивана и скри лицето си в дланите.
— Наистина ли беше наясно? — попита глухо.
Приближих се и сложих ръка на рамото му.
— Аз съм инженер, не прорицател. Проектът му беше одобрен от други — вероятно срещу пари. Моята задача е да проверя съответствието със закона. Нима е престъпление да изпълнявам задълженията си?
Той замълча. Разбираше логиката ми, но страхът от по-големия му брат винаги го парализираше.
А в мен се настани странно облекчение. Знаех как ще се развият нещата. В устройственото право няма място за сантименталност — има само граници, линии и режими. Червени, зелени, черни. Кирил беше прекрачил всяка една от тях.
Следващите седмици се превърнаха в истинска правна въртележка. Той заведе дела, нае „специалист“, който уж оправя сложни казуси. Но срещу картата на магистралните колектори и становището на ВиК не се воюва. От дружеството бяха категорични: повреда в този възел би оставила два квартала без вода. Никой нямаше да рискува заради един автосервиз.
Щом банката получи копие от предписанието за събаряне, поиска незабавно погасяване на кредита. Новата му „Тесла“, апартаментът, заложен като обезпечение — всичко бе запорирано.
Започна да звъни на Димитър. Молеше се. Плачеше.
— Братко, помогни ми, ще ме изхвърлят на улицата! Съдия-изпълнителите са на прага!
Димитър ме поглеждаше безмълвно. Аз поклащах глава.
— Нямаме такива средства. И ти го знаеш.
Пред очите ми Кирил се пречупваше. Самоувереността му се изпаряваше, походката му се смаляваше. Ярките оранжеви детайли по обувките му избледняха сред калта и праха. За пет месеца изгуби всичко, изградено върху хитрост и натиск.
В края на март Русе бе обхванат от ранно размразяване. Мръсният сняг се стопяваше и разкриваше сивата, вкочанена земя. Стоях до прозореца на кабинета си и наблюдавах как по улицата бавно върви самотна фигура, приведена под тежестта на нещо невидимо.
