Маргарита Мартинова буквално сияеше. Беше се барнала така, сякаш отива на прием – по пръстите ѝ проблясваха златни халки, почти по една на всеки, а леопардовата ѝ блуза крещеше за внимание.
Подписването, разбира се, щеше да стане при „техния“ нотариус – кантора в полусутерен, тясна и задушна, с мирис на влага и евтин освежител.
— Хайде, гълъбче, по-живо — побутна Виктория Маркова в гърба свекърва ѝ. — Личната карта носиш, нали?
Вътре въздухът тежеше. Нотариусът – хлъзгав тип с неспокойни, бягащи очи — разпери документите върху бюрото с бързи, нервни движения.
— Договор за дарение на името на съпруга — изрецитира той. — Безвъзмездна сделка. Подписите се полагат тук.
Виктория хвана химикалката, но пръстите ѝ трепереха.
— Ще изтриете ли записа? — прошепна тя, без да вдига поглед.
— Че кой има нужда от теб! — изсумтя Маргарита Мартинова. — Подписвай и не се прави на интересна! Колата продаде, сега и апартамента ще прехвърлиш. И после се махайте, докато още сме благосклонни.
Виктория рязко вдигна очи.
— Какво значи „махайте“? Нали щяхме да купим къща…
— Къща? — свекървата се разсмя остро. — Пламен Василев няма къде да живее, а ти с детето ще се върнеш при баща си. В панелката му. Представлението приключи. Подпис!
Химикалката застина над листа.
Вратата не просто се отвори — тя се разтресе от силен удар и се разтвори с трясък.
На прага стоеше Огнян Орлов. Зад него се виждаха двама униформени в пълно оборудване, а до тях — побелял мъж в цивилен костюм с твърдо, неприветливо изражение.
— Добър вечер — прозвуча дрезгавият глас на Огнян Орлов, докато прекрачваше прага. — Гражданко, в момента се самоуличавате по член 163 — изнудване в особено големи размери. До петнайсет години лишаване от свобода.
Маргарита Мартинова се задави. Пръстените ѝ издрънчаха по бюрото.
— Вие… кой сте? Това е частна сделка! Ще извикам полиция!
— Обади се — спокойно отвърна той, приближи се, взе договора и го разкъса на две, без дори да го прочете. — Само че звънни направо в областната дирекция. В момента разпитват племенницата ти от социалните. Оказа се доста разговорлива. Разказа и за фалшивите протоколи, и за пликовете с пари.
Нотариусът се опита да се свие зад стола, но тежката ръка на Огнян Орлов го закова на място.
— С вас, господин юрист, разговорът ще е отделен. Лицензът ви е под въпрос. А и съучастие в измама не звучи добре в досието.
В ъгъла Пламен Василев бе пребледнял до цвета на стената.
— Татко… — пресекливо изхриптя той. — Тоест… господин Орлов… ние не искахме… Мама настоя…
— Мама? — Огнян Орлов се наведе към него. — Ти не си мъж, Пламен. Прах си. Продаде жена си. Продаде и детето си. Като Юда. През прага ми повече няма да минеш.
После се обърна към Маргарита Мартинова.
Тя седеше вцепенена, безмълвно поемаше въздух, а от целия ѝ блясък не бе останало нищо — само една изплашена възрастна жена, която тепърва щеше да чуе какви са двете възможности пред нея.
