Тя пазеше в сърцето си и огромния кожен диван в хола, на който някога се събираха приятели и роднини, смееха се и обсъждаха живота до късно вечер. Скъпа ѝ беше и светлата спалня с тапети на ситни цветя, както и шарените полилеи от чешко стъкло, които Снежана Христова бе донесла от екскурзия до Прага и поставила с особена гордост.
След сватбата си със Светослав Маришки Галина Любомирова се премести при него заедно с Лора Колева. Момичето бързо свикна с новия дом и не след дълго започна да нарича Светослав „татко“. Кирил Асенов, както винаги, стоеше настрана — не търсеше дъщеря си, не се интересуваше от ежедневието ѝ и сякаш присъствието му в живота ѝ беше само формално.
Снежана често клатеше глава с тревога, когато ставаше дума за Кирил. Знаеше добре за безразборните му връзки. „Ах, този нехранимайко — мърмореше тя, — във всеки град по една жена си има. Дали някога ще се вразуми?“ Но съдбата го „вразуми“ по свой жесток начин — преди няколко години загина при катастрофа на магистралата по време на силна буря.
Баща му не понесе удара и скоро след това получи инфаркт. А самата Снежана Христова не след дълго последва съпруга си… Така апартаментът остана на Лора — единствената ѝ внучка.
И ето че сега Лора искаше да се освободи от жилището, което ѝ беше останало от баба ѝ.
— Ако желаете, преместете се вие там — подхвърли тя нехайно, сякаш говореше за стара вещ, — на мен сегашният ни апартамент ми харесва повече. Нов е, светъл, модерен. А онзи… някак тежи. И тези портрети на дядо и татко в траурни рамки — не, благодаря. Дори мислех да разчистя всичко, само стари мебели има!
Галина онемя. Не можеше да си представи как Лора ще изхвърли масивните шкафове от естествено дърво, пазени грижливо с години. Снежана мечтаеше внучката ѝ да живее там и да се радва на всичко, което беше събирала с толкова любов. Самата Галина тайно би се върнала в този дом, но се притесняваше как ще приеме идеята Светослав — все пак това беше апартаментът на бившата ѝ свекърва.
Страхуваше се от реакцията му, но за нейна изненада Светослав Маришки се засмя и отвори уста да отговори.
