«Днес сте тук не заради мен. А защото съм съпруга на Орел Соколов» — каза със студена решителност

Каква горчива лъжа е тяхната привидна обич!
Истории

Шокът и недоумението по лицата им не траяха дълго. Само за минути те бяха изместени от нещо далеч по-прагматично – трескаво пресмятане и прикрито нетърпение. Трябваше спешно да „поправят“ отношенията.

Още на следващия ден телефонът на Зорница иззвъня. Снежана Велизарова звучеше необичайно захаросано:

— Зорничке, мило дете! Толкова ни липсваш! Видяхме те в списанието… Разцъфнала си! И омъжена — при това за такъв достоен мъж! Защо не сподели с нас? Щяхме да сме безкрайно щастливи!

Зорница мълчаливо изслушваше престорените възторзи, загледана през панорамния прозорец на просторния си кабинет в новия апартамент, обзаведен по нейни собствени проекти.

Орел, седнал срещу нея, следеше разговора с разбиране и спокойствие.

— Мамо, аз… — опита се да каже тя, но Тихомир Рилски вече беше поел слушалката:

— Тук е баща ти! Гордеем се с теб, чуваш ли? Поздрави зет ни Орел! Нямаме търпение да се видим — или ще дойдете, или ние ще ви гостуваме! Искаме лично да се запознаем!

Разговорът приключи. Зорница остави телефона бавно.

— Искат да дойдат — прошепна тя. — След три години пълно мълчание. И то веднага щом видяха статията.

Орел се изправи, приближи се и я прегърна през раменете.

— Ти решаваш. Ако пожелаеш, ще ги приемем. Ако не — ще намерим причина да отложим.

Тя помълча, после кимна решително:

— Нека дойдат. Искам да видя това със собствените си очи.

Когато пристигнаха, Снежана беше облякла най-елегантната си рокля, но сред изискания интериор изглеждаше неловко и не на място. Засипваше дъщеря си с преувеличени комплименти, които звучаха кухо.

Тихомир стискаше внимателно фината порцеланова чаша и не спираше да хвали „мащабното мислене“ на Орел, „гениалните му проекти“ и размаха на бизнеса му, хвърляйки му угоднически погледи.

По време на обяда Снежана положи ръка върху тази на дъщеря си.

— Зорничке, аз винаги съм знаела, че в теб има нещо изключително. Истински диамант! Орел просто е успял да го разпознае. Толкова сме щастливи!

Зорница бавно освободи ръката си и вдигна очи, като погледът ѝ се спря последователно върху майка ѝ и баща ѝ.

Продължение на статията

Животопис