«Днес сте тук не заради мен. А защото съм съпруга на Орел Соколов» — каза със студена решителност

Каква горчива лъжа е тяхната привидна обич!
Истории

Думите ѝ останаха недочути — гласът на Тихомир Рилски заглуши всичко, щом усили телевизора, сякаш разговорът вече не го засягаше.

Минаха три години.

Зорница Филипова постепенно се стопи от живота на родителите си. Премести се в София — в началото сервираше по кафенета, за да се издържа, после намери място като помощник в малко дизайнерско ателие. Живееше под наем в тясна стаичка, където едва се побираха легло и бюро, но за пръв път усещаше, че диша свободно.

Обажданията ѝ към Снежана Велизарова и Тихомир Рилски ставаха все по-редки. Разговорите бяха кратки, изпълнени с паузи и неизречени упреци. За тях заминаването ѝ беше поредното доказателство, че „няма да се оправи“.

— Какво ще излезе от нея? Ще се изгуби някъде — повтаряха те пред Явор Асенов по време на вечеря. Той вече живееше отделно, но често ги навестяваше.

Една вечер телефонът иззвъня настойчиво. Явор говореше задъхано, почти паникьосано:

— Мамо, татко! Видяхте ли Зорница? В списанието! В светските новини!

— Какво говориш? — Снежана грабна слушалката. — За какво списание става дума?

— За нея! Снимка! С някакъв… Орел Соколов! Знаете ли кой е той? От „Соколов Груп“! Един от най-богатите хора в България!

— Явор, наясно ли си какво приказваш? — намеси се Тихомир, като взе телефона от ръцете ѝ.

Час по-късно тримата вече разлистваха лъскавото издание, което Явор бе донесъл. В раздела за обществени събития, под заглавие за благотворителна вечер в подкрепа на млади творци, ги очакваше фотография.

На нея беше Зорница — но не онова свенливо момиче със сведени очи. Срещу тях стоеше излъчваща увереност жена, облечена в рокля с мек цвят на шампанско.

Ръката ѝ лежеше спокойно върху тази на висок мъж с проницателен, леко уморен поглед — Орел Соколов.

Под снимката ясно се четеше: „Орел Соколов и съпругата му Зорница на откриването на изложба на млади таланти с подкрепата на „Соколов Груп“.“

В стаята се разля тежка тишина. Първа я наруши Снежана, гласът ѝ пресекна:

— Съпругата му? Тя… омъжила се е? За Соколов? И не ни е казала нищо?

— Милиардер… — прошепна Тихомир, смачквайки страницата между пръстите си. — „Соколов Груп“… огромни капитали. И тя — неговата жена?

Продължение на статията

Животопис