„Да караш хората да се чувстват нищожни“ — прошепна тя с разбито сърце, докато той се усмихваше надменно

Срамно е как богаташите се мислят за господари.
Истории

— Това… — Борис преглътна трудно. — Това сигурно е някакво недоразумение.

Елена го погледна право в очите. За пръв път от началото на разговора в изражението ѝ нямаше напрежение. По-скоро хладно любопитство.

— Няма никаква грешка. От известно време работя за него. Назначена съм като главен консултант по агротехнологии.

Борис отвори уста, но думите заседнаха в гърлото му. Ясмина инстинктивно отстъпи крачка назад, сякаш искаше да се дистанцира от случващото се.

— Но как… нали ти… — той се обърка. — Две години беше забутана в някаква провинция!

— Не бях „забутана“. Работех. По онзи „безполезен“ патент, който ми остави. Спомняш ли си? Експерименталният сорт, за който каза, че е загуба на време.

Тя пристъпи към него, без да повишава тон.

— Разработих нова технология. Добивът е три пъти по-висок от всичко, което се предлага на пазара. Кирил Данаилов изкупи проекта преди шест месеца. Оттогава подготвяме внедряването му.

— Преди шест месеца? — лицето на Борис стана пепеляво. — Значи ти още тогава…

— Още тогава бях сигурна, че ще успея — довърши тя спокойно.

Той сграбчи ръката ѝ. Елена рязко се дръпна, но хватката му остана.

— Чакай. А моят холдинг? Зърното, което отглеждам — то е по твоята разработка! Ти го създаде!

Тя бавно, но решително освободи ръката си.

— Не. Аз го защитих.

— Какво означава това?

— Вградих ограничение. Биологично. Сортът дава реколта два сезона, след което деградира. Без специална подхранваща формула се превръща в обикновен плевел. А формулата беше само при мен. И не ти я предоставих.

Борис отстъпи назад, сякаш някой го беше ударил. По лицето му премина вълна от осъзнаване.

— Нарочно си го направила?

— Предвидих възможността трудът ми да бъде присвоен. И се оказах права.

— Но нивите ми… — гласът му пресекна.

— Загиват. Вече трети месец. Забеляза ли, че добивите падат? Че зърното става по-дребно? Че инвеститорите започнаха да задават неудобни въпроси?

Той грабна телефона си и трескаво започна да преглежда съобщенията. Пръстите му трепереха.

— Договорът, който отиваш да подписваш — продължи тя тихо, — вече не съществува. Инвеститорите се оттеглиха вчера. Разбрали са, че полетата ти повече не дават резултат.

Продължение на статията

Животопис