…шпаклова, боядисва, реди плочки и лепи тапети без ничия помощ. Единствено за ВиК инсталацията и електричеството викаше майстори – там не рискуваше.
През онези години Жанета Вълкова беше посветила всяка минута на децата си. За личен живот почти не мислеше. Нито търсеше мъж до себе си, нито някой особено настойчиво я ухажваше. Преди две години обаче съдбата я срещна с Антон Данаилов. Запознаха се на юбилея на бригадирката ѝ. Оказа се, че той има някаква далечна роднинска връзка със семейството или пък беше син на стара приятелка – така и не стана съвсем ясно.
В онази вечер Жанета сияеше – стройна, тъмнокоса, облечена в прилепнала ярка рокля, тя привличаше погледите. Антон, с десет години по-млад от нея, не скри възхищението си. Говореше ѝ с нежност, обсипваше я с внимание и галантни жестове. До брак не се стигна. Срещаха се от време на време в неговия апартамент, пазейки връзката си далеч от чужди очи.
И двамата бяха предпазливи и не планираха дете, но животът реши друго. Когато Жанета му съобщи, че е бременна, Антон изпадна в паника. Призна, че не е готов за бащинство, подаде ѝ пари и настоя да прекъсне бременността. Това беше последният им разговор. Малко след това той замина от Русе, уж временно, за да „подреди нещата“.
Жанета дълго мисли, но не намери сили да се раздели с нероденото си дете. Така на бял свят се появи малкият Борис Огнянов. И в неговия акт за раждане срещу „баща“ стоеше празно място. „Нищо, ще се оправим“, каза си тя.
Предстоеше ѝ да напусне работа. Намери вариант – нощна смяна като продавачка в денонощно павилионче близо до блока. Графикът беше удобен – ден работа, два почивка, а персонал все търсеха. След три месеца щеше да започне лятната ваканция на Светослав Бургаски и по-малките, те можеха да наглеждат бебето. После – каквото стане.
„Защо всички се тревожат толкова за мен?“ – мислеше си тя, докато заспиваше. Децата ѝ имаха дрехи, храна, покрив над главите си. Не им липсваше нищо съществено… освен баща. Но това вече беше решение на съдбата.
Понякога Жанета се чудеше защо обществото е толкова строго към жени като нея. Многодетна майка – още по-лошо, ако е сама. „Раждала от когото ѝ падне“, „Кой я кара да гледа толкова деца?“ – това бяха най-меките думи, които се чуваха зад гърба ѝ. А защо чуждото майчинство предизвиква толкова осъждане – на този въпрос тя така и не намираше отговор.
