Съвсем скоро двамата очакваха да се роди тяхното общо дете. Жанета изпитваше леко притеснение, че все още не са сключили граждански брак, но Людмил я успокояваше. Обещаваше ѝ, че щом бебето се появи на бял свят, веднага ще уредят документите, ще припознае детето и ще минат под венчилото без излишно чакане.
Първият ултразвук обаче ги изненада – лекарят съобщи, че не става дума за едно, а за две бебета. Радостта беше огромна. Людмил, опиянен от щастие, реши да „полее“ новината с една чашка. Само една – така си мислеше. Някога в младостта си беше имал сериозен проблем с алкохола, после се беше подложил на лечение и осем години не бе близвал спиртно. Убеден бе, че след толкова време една глътка няма да му навреди.
Оказа се фатална грешка. След първата чашка последваха още и още. Людмил отново затъна в продължителен запой, изгуби шофьорската си книжка, а заедно с нея и работата си. Когато пиеше, се превръщаше в друг човек – избухлив, груб и непоносим. Съжителството с него стана нетърпимо. В началото той се опитваше да се върне и да моли за прошка, после внезапно изчезна. Чуваха се приказки, че се е прибрал в родния си край, но това остана непотвърдено. Жанета и до днес не знае къде е и дали изобщо е жив.
Орлин Симеонов и Пламен Соколов така и не видяха баща си. В актовете им за раждане срещу графата „баща“ стои празно място.
Когато близнаците станаха на три месеца, Жанета тайно започна работа като чистачка във входа на собствения си блок. Получаваше помощи за децата и пенсия по загуба на родител за Светослав, но средствата едва стигаха. Спестяванията, отделени за жилище, тя не докосваше. В нея живееше селската предпазливост – винаги да има „черни дни“ заделени. Не искаше да преживяват от заплата до заплата и беше решена децата ѝ да не усещат лишения.
Работеше от ранни зори до късно следобед, а Светослав, щом се върнеше от училище, поемаше грижите за малките си братя. Три години по-късно близнаците тръгнаха на детска градина и майка им се върна към основната си работа. Постепенно семейството успя да се измъкне от тясното старо жилище. Тя го продаде, добави спестяванията и помощта, която ѝ се полагаше, и купи тристаен апартамент в същия блок.
Новият дом беше в окаяно състояние, но Жанета не се уплаши. Захвана се сама с ремонта – умееше да шпаклова…
