Тя отлично съзнаваше, че в подобна ситуация и най-незабележимото трепване може да има последици.
Георги Емилов пристъпи още по-близо и с присъствието си сякаш изпълни цялото помещение. Кухнята внезапно се стори тясна и задушна, като че ли стените се притискаха към тях и отнемаха въздуха.
– Изобщо не ме интересува това! – изригна той. Гласът му отекна в плочките, а погледът му проблясваше напрегнато, наситен с гняв.
Той се наведе към Емилия Василева, почти надвисвайки над нея.
– Осъзнаваш ли въобще какво направи?! – процеди през зъби.
Тя не помръдна. Стоеше изправена, сякаш наблюдаваше сцена, която вече е преживявала десетки пъти и знае наизуст всяка следваща реплика.
– Аз съм изпълнителен директор на една от най-големите строителни компании в страната! Ако кредитният ми рейтинг пострада, инвеститорите ще се изтеглят незабавно – изстреля той, като тонът му постепенно се извисяваше.
Под острите думи прозираше и нещо друго – паника, която той отчаяно се опитваше да прикрие зад избухливостта си.
Емилия бавно отмести поглед, после отново го срещна. В очите ѝ се четеше съсредоточеност, сякаш току-що бе приключила вътрешно пресмятане и резултатът вече бе ясен.
Под кухненската маса телефонът ѝ вибрира едва доловимо – знак, че записът продължава и всяка негова дума се съхранява за момента, когато ще ѝ потрябва.
– Ти лично подписа пълномощното при нотариуса, когато уреждахме документите за вилния парцел – каза тя спокойно и отстъпи крачка назад към мивката.
– Опитвах се единствено да помогна на сестра си. Наложи се спешна операция, а ти ми каза да намеря решение, както преценя – добави тя тихо, без да повишава глас.
