В стаята настъпи напрегната тишина. Роднините се споглеждаха неловко, но никой не смееше да продума.
– Мамо! Чуваш ли ни изобщо?! – гласът на Александър прозвуча толкова рязко, че Светлана Огнянова трепна.
– Сине, аз… виж сега… Вие заминахте и… – тя започна да заеква, очевидно притеснена. – Решихме, че няма да е зле да наглеждаме къщата ви.
– Ние искали ли сме подобна „грижа“? – отсече Мария. – Дори изрично ви помолих да не идвате тук без покана!
– Искахме само да помогнем… – измънка свекървата с престорена обида.
Мария я изгледа още по-остро.
– Добре, а как точно влязохте? Да не би да сте разбили ключалката?
– Как можеш да говориш така! За какви ни вземаш? – веднага се защити Светлана.
– Мамо, просто отговори – намеси се отново Александър, опитвайки се да запази самообладание.
– Отключих с ключ…
– С какъв ключ? Аз не съм ти давал такъв. Мария, ти давала ли си? – той се обърна към съпругата си и по изражението ѝ разбра, че подобно нещо е немислимо.
Светлана започна да се върти неспокойно, прехапвайки устни. Истината ѝ тежеше, но под настойчивите погледи на младите хора нямаше накъде да отстъпва.
– Направих си дубликат… докато не гледахте. За всеки случай. Може да стане нещо, докато ви няма – наводнение, пожар… Как щяхте да реагирате тогава?
– Значи, госпожо Огнянова – гласът на Мария звучеше ледено спокойно, – сте решили да „проверите“ имота ни с цялата рода? И след като сте установили, че няма нито потоп, нито огън, сте преценили, че е чудесен момент за барбекю в двора и нощувка в нашата спалня?
Свекървата онемя. Нямаше какво да каже в своя защита. А и Мария вече нямаше сили да слуша оправдания. Провалената почивка я бе изтощила напълно – единственото, за което копнееше, беше да се отпусне в собственото си легло.
Без повече обяснения младото семейство изпрати неканените гости до вратата. След като къщата най-сетне опустя, двамата буквално рухнаха от умора и заспаха.
На следващия ден Александър отиде при майка си, взе всички ключове и ясно заяви, че подобно нахлуване повече няма да се повтаря. Освен това монтира външни камери, за да може лично да следи за „бедствията“, за които тя така загрижено говореше.
Оттогава Светлана Огнянова и съпругът ѝ не посмяха да се появят без покана. Дълго време жената изпитваше срам, че я бяха заловили на място. Беше се надявала да си устрои тихо и удобно пребиваване, докато младите отсъстват, но капризите на времето на юг провалиха плановете ѝ също толкова, колкото и тези на снаха ѝ.
Докато Мария обмисляше как да постави окончателни граници на настойчивите роднини на съпруга си, най-добрата ѝ приятелка Габриела преживяваше далеч по-драматична история. Свекървата на Боян не се ограничаваше с неочаквани визити – тя системно настройваше сина си срещу съпругата му и се опитваше да разбие брака им. А всичко започна по следния начин…
