Оказа се, че „различната изненада“ не е просто метафора. Още в първите дни от почивката небето над южното крайбрежие се изля като от кофа. Поройни дъждове не спряха с дни и курортното градче буквално потъна под вода. Улиците се превърнаха в реки, а хотелите започнаха да предупреждават туристите да не излизат. Повечето хора предпочетоха да не поемат излишни рискове и побързаха да сменят билетите си за по-ранен полет. Сред тях бяха и Мария с Александър – едва два дни след пристигането си те решиха да се приберат.
– Е, това вече е върхът… – въздъхна Мария разочаровано, докато прибираше багажа. – Толкова чакахме тази почивка.
– Спокойно – опита се да я окуражи Александър. – Ще резервираме нови билети за септември. Тогава времето със сигурност ще е по-благосклонно.
Рано сутринта самолетът им кацна в родния град. Взеха такси и мълчаливо се отправиха към къщи. И двамата бяха изтощени – последните дни бяха напрегнати, влажни и безсънни. Единственото им желание беше да се изкъпят и да се строполят в собственото си легло.
Щом отключиха портата на двора, Мария замръзна.
– Нали прибра барбекюто в гаража преди да тръгнем? – попита тя подозрително.
– Разбира се. И покривалото също беше вътре – намръщи се Александър.
Погледът ѝ се спря на простора, опънат между дърветата.
– А това? Чий е този халат? И банският до него?
Двамата се спогледаха озадачено и се запътиха към входната врата. На прага бяха нахвърляни няколко чифта непознати обувки. Александър отключи внимателно и, за всеки случай, грабна една дебела тояга, оставена до стената.
Вътре не ги чакаха крадци. В хола, разположени удобно върху дивана, спяха роднините от семейство Ковач. Александър понечи да ги събуди, но от съседната стая се разнесе мощно хъркане. Натам откриха и Пиринки, изтегнати безгрижно върху гостуващото легло.
– Само да видя какво ни очаква в нашата спалня… – прошепна Мария със стиснати устни.
Този път тя изобщо не се стара да бъде тиха. Вратата се отвори с трясък и картината вътре я остави без думи – на широкото им легло спокойно спяха свекърът и свекървата ѝ.
– Мамо?! Какво става тук? – избухна Александър.
– Светлана Огнянова, как сте влезли в дома ни? – добави Мария, вече без да прикрива гнева си.
Стресната от виковете, Светлана подскочи в леглото. Косата ѝ беше разрошена, нощницата – смачкана, а погледът ѝ – объркан.
– Деца? Вие? – заекна тя. – Нали сте на морето? Коя дата сме днес?
– Какво правим ли? В СОБСТВЕНАТА си къща сме! – очите на Мария блеснаха възмутено.
Шумът събра всички останали в спалнята. Роднините ги гледаха слисано.
– Толкова рано ли се върнахте? Да не се е случило нещо? – заваляха въпросите почти едновременно.
– Стига! – повиши тон Мария. – Защо ние трябва да обясняваме? По-скоро вие ще ни кажете какво правите тук, при това без да ни уведомите, и защо сте се настанили в леглото ни? – тя впери строг поглед в свекърва си, очаквайки отговор.
